Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 295

Имаше две възможности, от които нито една не я привличаше — можеше да ипотекира още веднъж апартамента или да се хване на работа в някоя голяма агенция. Щеше да бъде трудно (да не кажем невъзможно) да ипотекира наново апартамента, без да има постоянна работа. Така че й оставаше една възможност, но две някак си звучаха по-добре.

Част от нея я съветваше да се преклони и да се предаде, като се върне да работи в системата, която я бе изпържила. Друга част й казваше, че най-важното беше да оцелее. Беше опитала всичко, но едно умно момиче знае кога трябва да спре.

Трябваше да се храни. Да си купува чанти.

Откакто се разнесе новината, че е напуснала „Липмън Хай“, заваляха предложения за работа почти от всички други литературни агенции в града, които тя учтиво отклони. Добави, че самата тя може да им предложи работа в не тъй далечно бъдеще.

Да, изглежда беше проявила прекалена самоувереност. Но ако авторите й бяха останали при нея, работата щеше да потръгне. Както й да е, нямаше смисъл да съжалява. Беше си съставила списък кой би бил най-непоносим, за да работи за него; щеше да започне отдолу и да кара нагоре.

Чувствайки се особено, малко тъжна, тя взе телефона и набра номера на агенция „Къртис Браун“. Жената, с която пожела да говори, я нямаше, така че остави съобщение, след което се обади на Беки, за да й каже какво прави.

— О, Джоджо, да се върнеш в патриархалната система не е добре за душата.

— Разорена съм. И за какво ми е душа? Никога не я използвам. Ако трябваше да избирам между душата и нова чанта, щях да избера второто.

— Щом казваш…

Когато телефонът позвъни, тя реши, че е някой от „Къртис Браун“, но не беше.

— Джоджо, обажда се Лили Райт. Имам един ръкопис за теб. Мисля, искам да кажа, човек никога не е сигурен, но мисля, че ще ти хареса. Поне малко, във всеки случай.

— Мислиш ли? Ами дай да го погледна! — Джоджо не хранеше никакви надежди. Лили, чудесна като човек, се бе провалила в литературата. След краха на „Кристално чиста“ нямаше кой да я публикува.

— Живея съвсем наблизо — продължи Лили. — На Сейнт Джеймс Уд. Мога да се отбия. На Ема разходката ще й дойде добре.

— Разбира се! Защо не? — Е, може да й се присмиваше, но беше по-добре, отколкото да й каже да не си прави труда, нали?

Лили и Ема пристигнаха, Лили прие чаша чай, Ема счупи дръжката на друга чаша и си я пъхна в ухото, сякаш е обица, след което и двете си тръгнаха.

По някое време следобед жената от „Къртис Браун“ се обади и с Джоджо си уговориха среща в края на седмицата. После бавно денят си отмина. Поговори няколко пъти с Беки, цял следобед гледа телевизия, въпреки че имаше твърдо правило през деня да не включва апарата, отиде на йога, върна се, приготви си вечеря, погледа още малко телевизия и около единадесет и половина реши, че е време за лягане. Докато търсеше нещо за четене, колкото да се приспи, погледът й попадна на снопчето страници, които бе донесла Лили. Защо да не почете от тази книга?