Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 237
Мариан Кийс
— Таня Тийл на първа линия.
— Приемам!
Този разговор решаваше всичко, Джоджо знаеше. Този, който щеше да обрече или спаси Лили.
— Таня, здравей.
— Съжалявам, Джоджо отговорът за Лили Райт е „не“.
— Почакай малко…
— Няма да подновим договора.
— Таня, не говориш сериозно. Прочете ли новата книга, не виждаш ли колко е чудесна…
— Джоджо, ще ти кажа какво мислят всички. „Церовете на Мими“ беше единствена. Верността на читателите не е към Лили Райт, а към книгата „Церовете на Мими“. „Кристално чиста“ е най-големият провал, който някога сме имали.
— Добре, продажбите на изданието с твърди корици вървят бавно, но знаеш ли какво означава това? — Джоджо се насили да прозвучи особено жизнерадостно. — Изданието с меки корици ще бие всички рекорди! Както стана с „Церовете на Мими“. Може би беше прекалено рано да издаваме книга на Лили с твърди корици. Писателите си създават маса от почитатели, преди да издадат в твърди корици. След една-две книги изданието ще потръгне.
Таня не отговори. Не беше глупава. Прекалено много хора й бяха крещели. Беше непоклатима.
— Мисля, че книгата, върху която Лили работи, е страхотна.
— Ако Лили реши да напише нова като „Церовете на Мими“, с радост ще я публикувам — приключи Таня. — В противен случай — не. Съжалявам, Джоджо, наистина съжалявам.
Въпреки яда си Джоджо разбираше. Таня навярно беше разочаровала началниците в „Долкин Емери“. Беше приела книга, представила я беше пред цялата компания като изданието на годината, а книгата беше експлодирала в лицето й. Кариерата й буксуваше заради провала. Нищо чудно, че беше предпазлива.
— Лили Райт е от най-нашумелите авторки — продължи Джоджо. — Ако вече не искате да публикувате книгите й, има много други, които ще го сторят.
— Разбирам и ти желая успех.
— Ти губиш — отговори Джоджо, тракна телефонната слушалка и потъна в мрачни мисли. От най-нашумелите авторки, няма що. Ако нещата продължаваха да се развиват по този начин, Лили ще трябва да окачи звънец на врата си, за да оправдае определението.
Зарови лице в шепи. Гадове. Трябваше да каже на Лили, а предпочиташе да си тегли куршума. С въздишка отново вдигна телефона. По-добре да не отлага.
— Лили, говорих с „Долкин Емери“ за новия ти договор.
Много бързо, преди Лили да има време за фалшиви надежди, Джоджо продължи:
— Съжалявам, но новините са лоши.
— Колко лоши?
— Не искат да купят новата ти книга.
— Мога да напиша друга.
— Ако не е като „Церовете на Мими“, няма да искат да подновят договора. Съжалявам, ужасно съжалявам, Лили — каза тя и наистина го мислеше.
Лили помълча.
— Няма нищо, Джоджо, всичко е наред.
Такава си беше, твърде мила, за да се кара или обвинява.
— Чувствам се отвратително, че не те оставих да подпишеш миналия май.
Когато все още те искаха.
— Не се обвинявай, никой не ме е насилвал да чакам — отговори Лили. — Изборът беше мой. Мой и на Антон. Само едно ще те попитам. Има ли надежда „Кристално чиста“ да се наложи на този етап?
