Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 228

Понеделник през нощта, апартаментът на Джоджо

— Сега какво ще правим? — попита Марк.

— С кое?

— С нас.

Джоджо потъна в мисли.

— Казахме си, че ще изчакаме до приемането на новия партньор. Нищо не се е променило. Просто отлагаме с няколко месеца.

— Какъв смисъл има да чакаме? Всички в издателството така и така знаят, благодарение на Ричи Голямата уста.

— Мисля, че това вече го обсъдихме.

— Омръзна ми да чакам, а и всички знаят.

— Но както каза през лятото, едно е да знаят, че имаме връзка, друго е да напуснеш съпругата си и да дойдеш да живееш при мен. Хайде — тя го погледна утешително. — Няма да чакаме още дълго.

Но той не искаше да се съгласи. Беше ядосан и дори не се опитваше да го крие.

— Ти беше този, който пожела да почакаме, докато изберат нов партньор! — сопна се тя.

— Но сега, след като всички знаят, ще мине по-безболезнено. Отивам си.

Тя чу как вратата се затвори зад него. Не беше на добро.

Сутринта

Джоджо включи компютъра си. Беше угрижена. Новият списък на най-продаваните книги се появяваше в девет часа всяка сряда сутрин и тя малко се безпокоеше за новото издание с твърди корици на Лили Райт. След шеметния успех на „Церовете на Мими“ всички безгрижно очакваха новата книга да се издигне в класациите и на съвещанията за продажбите в „Долкин Емери“ предвиждаха, че по Коледа ще заееме първото място. Но, поне отначало, Джоджо имаше леки съмнения; „Кристално чиста“ беше много по-различна книга от „Церовете на Мими“. (Всъщност представляваше отличен, интелигентен, състрадателен социален анализ. Но крайният реализъм, така противоположен на духа на „Церовете на Мими“, стряскаше.)

Таня настоя Лили да й изпрати „Кристално чиста“, без Джоджо да я чете, и когато Джоджо се намеси, сделката вече беше сключена — малко неетично от страна на Таня. Ако Джоджо я беше видяла, навярно щеше да се изкаже против публикуването й, щеше да посъветва Лили да изчака една година и да напише друга книга. Но не й дадоха тази възможност.

Истината бе, че Таня се прехласваше по „Кристално чиста“, а тя си знаеше работата. Което е по-важно, осигури огромен бюджет за реклама и маркетинг; явно всички от „Долкин Емери“ се бяха включили. През май, точно когато Таня беше приела книгата, Джоджо присъства на предварителна маркетингова среща и издателите бяха толкова въодушевени, че и тя се убеди. Всички бяха ентусиазирани — и търговците на книги, и читателите обичаха Лили, а „Кристално чиста“ беше чудесна книга. Но по-късно изпълзяха колебания. През август две вериги супермаркети намалиха наполовина поръчките си, след като купувачите им бяха прочели пилотното издание и бяха разбрали колко различна е „Кристално чиста“ от „Церовете на Мими“. После подвързията притесни „Долкин Емери“. Много приличаше на тази на „Церовете на Мими“ — махнаха я и я замениха с по-сериозна.

Датата на издаването бе двадесет и пети октомври. Проучванията сред книжарниците сочеха, че продажбите вървят бавно, но класацията щеше да покаже истината.

Джоджо проследи първите десет — нищо. Първите двадесет — отново нищо. Иймън Фарел беше четиридесет и четвърти, а Марджъри Франкс, авторка на трилъри, се задържала на шестдесет и първо място. Но къде беше Лили? Продължи да чете, надолу, надолу, надолу. Сигурно съм я пропуснала, помисли си тя — и тогава я забеляза, чак на номер 168. През първата седмица се бяха продали само 347 екземпляра. Очакваше се „Кристално чиста“ да дебютира в първата десетка, но изглежда залежаваше по рафтовете.