Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 227

Мариан Кийс

— Разкажи ми повече!

— Аз пък исках да науча как се преследват лошите.

— Мога да изпълнявам двойни задачи.

Не точно това очакваше от срещата, но ако щеше да й осигури повишението, трябваше да продължи. Така че им разказа за човека, който беше стрелял с пушка по съседа си, защото пускал телевизора прекалено силно, как са открили самоубиец, обесен в един гардероб, и за сквернословията на баща си. Постара се да накара историите си да прозвучат драматично и страшно и когато дойде време Никлъс и Кам да тръгнат за срещата си на обед, първият каза:

— Джоджо, много ни освежи.

— Знам, че малко те закачихме, но наистина се радваме, че дойде да ни видиш — добави Кам. — Много приятен човек си, за разлика от онази ревливка Орора Хол.

— И тя ли е идвала?

— И тя, и онзи другият — Слоун, освен това Лобелия Френч и оня чудатият, дето няма брадичка, всички се изредиха. Чудехме се защо се бавиш. Рекохме си да не сме те обидили.

Те се облегнаха един на друг и си размениха още един шеговит поглед.

Тя се изправи, протегна ръка и каза:

— Благодаря, че ми отделихте от времето си — и се запъти да си ходи.

Никлъс и Кам се спогледаха с изненада.

— Няма ли подаръци?

Ричи Гант сигурно беше домъкнал бутилки с пиене, пури… танцьорки. А Слоун навярно бе донесъл отлежало вино от избата на баща си. Трябваше да се сети.

— Няма подаръци — отвърна тя със съжаление. — Не помислих за това.

— Ние обичаме подаръците.

— Съжалявам.

— Но те уважаваме, задето дойде с празни ръце.

— Така ли? Значи съм вътре? — тя се опита да се усмихне.

— Трябва да прегледаме информацията за всички кандидати. Боже, какъв непосилен труд… но те харесваме. Нали? — обърна се Никлъс към Кам.

— О, да, май доста те харесваме.

— Нали не съм като хиена?

— Нито си ужасна или отвратителна. Всъщност миришеш много приятно.

— И си живописна.

— Именно. Неподправена, естествена красота. Пожелаваме ти приятен, секси уикенд, с приятния, секси Марк Ейвъри.

В неделя вечерта, когато Джоджо се приземи на Хийтроу, беше щастлива. В крайна сметка, въпреки лошото начало, срещата със съдружниците от Единбург не би могла да мине по-добре.

Понеделник сутрин, началото на ноември

До: [email protected]

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Новини. Навярно лоши

Джослин промени датата на оттеглянето за януари. Започнал е работа в „Липмън Хай“ през януари, преди тридесет и седем години, и като истински традиционалист иска да изпълни годишнината.

До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

От: [email protected]

Относно: Тридесет и седем не е кръгла годишнина

!

Целувки: Дж

Глупости, помисли си Джоджо. Луд, та дрънка.

До: [email protected]

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Новини. Навярно лоши.

Означава, че решението за новия партньор няма да се вземе преди януари.

Джоджо се втренчи в екрана.

— По дяволите!

Беше се настроила за края на ноември. Въпреки че не зависеше само от това, животът й имаше цел.