Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 221

Погледнах го. Каква ти инвестиция, но в момента не ме беше грижа.

— Харесва ли ти нещо друго?

— Може би основата — отговорих колебливо. — И ми харесва червилото.

— Значи и тях — нареди Антон на Руби. — И естествено спиралата за мигли.

— След всичко, което направи за теб — прошепна ми Антон, докато Руби вече опаковаше избраната козметика — ще бъде престъпление да не купим нищо.

Преди да залепи пликчето, Руби пъхна в него няколко безплатни мостри.

— Страхотно — възкликна Антон. — Толкова мило от ваша страна.

— О! — Руби изглеждаше изненадана от неподправената му признателност.

— Ще ви дам още няколко. — Тя взе още няколко, прибави ги към останалите и аз се усмихнах на себе си.

Антон не прибягваше до хитрости и се радвах, че хората го харесват. Той непрекъснато флиртуваше, но никога натрапчиво или досадно.

После Руби ни подаде блестящата торбичка и ние напуснахме магазина.

Бях в прекрасно настроение, весела от пазаруването, от хубавия си външен вид, от новите ми блестящи дрехи и лице, по които нямаше прах.

— Не искам да се връщам вкъщи.

— Много хубаво, защото няма да направиш нищо подобно, нали Зулема е у дома? Двамата с теб отиваме по живот.

Заведе ме в един частен клуб в Сохо, където изглежда познаваше всички. Седнахме в отдалечено облицовано с кожа сепаре, дискретно изолирани от другите. Антон не ме попита какво ще пия, нямаше съмнение, че ще бъде шампанско. Седях с новите си дрехи и красиво лице и закратко забравих и разрушената ни къща, пода, който скърцаше от разпиляната захар, и постоянното невидимо, но страховито присъствие на Джема.

Почувствах се страхотно, красива и лудо влюбена.

Известният фризьор в Сохо придаде обем на косата ми и тя стана много хубава. Антон свърши чудесна работа, като ми лакира ноктите, а новите ми дрехи и боти изглеждаха перфектно.

В последната минута разбрах причината за моето участие в програмата „Илевенсис“ — темата бе за нападения и обири. Въобще не ги беше грижа за книгите ми, единствено се интересуваха колко зле съм пострадала.

— Лежахте ли в болница? — една от състрадателните водещи се обърна към мен с изкуствено загрижен тон.

— Не.

— Не? О, Господи — беше силно разочарована, но след като споделих колко съм се бояла да не пометна, сякаш се поразвесели.

По-късно по телефона ми се обадиха Вив, Баз и Джез, които ми казаха, че се гордеят с мен, ала коментарът на Деби беше:

— Знам, че нямате пари, но нужно ли беше да носиш парцали?

Повод за забележката беше страхотната ми нова блуза.

— Ха-ха-ха — чух престорения й смях.

Глава 28

Септември беше месец на възход и падение, ако говорим за финансите ни.

Антон и Мики прекараха по-голямата част от лятото в работа — сключиха предварителен договор за сценарий, финансиран от три отделни източника, и договори със сексапилната актриса Клои Дру и изгряващата режисьорка Сърета Павел.

Беше сделка, която щеше да изправи на крака „Ай-Кон“, всичко изглеждаше наред, договорите бяха готови за подписване, когато сценарият привлече вниманието на Холивуд. Докато се усетят, американските акули го откупиха и цялата сделка рухна като къщичка от карти. Антон изпадна в мрачна депресия.