Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 197

— Минава пет. Да вървим.

— Къде? В „Дилижанса“ ли?

— Където и да е, стига да продават силен алкохол?!

Глава 21

За Джим предложението не беше необичайно, но след третото мартини с водка на Джоджо й стана трудно да издържа на темпото.

— … иска да работим в по-широк план вместо обичайните студийни снимки. Освен това Брент смята, че ако вземем именит режисьор, сделката ни е в кърпа вързана.

— Коя? За „Церовете на Мими“ ли?

— Не. За първата книга на Миранда.

— Да, разбира се — тя леко се усмихна.

— Джоджо, скъпа, струва ми се, че не внимаваш съвсем.

— Не, съжалявам — тя въздъхна и надигна почти празната си чаша. — Време е за ново питие.

— Отивам.

Когато се върна, тя го попита приветливо:

— Джим, познаваш ли Каси? Разкажи ми за нея. И не ме лъжи.

— Нужно ли е?

— Така мисля. Искаш всички да те обичат, затова казваш на хората това, което искат да чуят.

В същия миг усмивката изчезна от очите на Джим и устата му образува права линия.

— Леле — Джоджо закачливо се засмя.

Не искаше да я погледне. Беше обърнал глава и барабанеше с пръсти по масата.

— Пуши ли ти се още? — тя бръкна за цигарите си и ги остави пред него. — Мога ли да те изкуша?

Той рязко се обърна към нея и я погледна право в очите.

— Не, Джоджо, не можеш да ме изкушиш.

Тя внимателно го погледна. Какво пък сега означаваше това? Изведнъж неприятно чувство я накара да изтрезнее.

— Какво има?

Той не отговори и отмести поглед. Тя изчака да се успокои, преди да му заговори.

— Джим, извинявай. Малко ми дойде нанагорно и съм вкисната.

Беше негов ред да се извини, но не го направи.

— Дадох ти възможност.

— За какво?

— Да се извиниш.

— За какво?

— За това, което ми каза. Че се опитвам да стана съдружничка, като спя с един или с друг.

— О, това ли правиш. Мислех, че си достатъчно добра в работата си и не ти се налага.

Много хубаво. Не би могла повече да влоши нещата.

— А ти ме караш да приличам на пълен идиот в очите на Брент и Тайлър.

— Как точно?

— Ходите на стриптийз клуб с Ричи Гант, а на мен подхвърляте някакъв скучен обяд. Няма що, благодаря.

— Обядът не беше никак скучен, мина чудесно. Харесаха те, харесаха и книгите ти.

— А стриптийз клубът?

— Танто за кукуригу. Готов съм на всичко за всеки агент, защото — той завърши, наблягайки на думите си, — това ми е работата.

Обикновено Джим не беше така мрачен, винаги бе лъчезарен, усмихнатият Суийтмън, който очарова всички. Мълчаливо довършиха питиетата си. Джим барабанеше по масата, а Джоджо енергично дърпаше от цигарата си.

Минутите минаваха. В кръчмата идваха хора, мнозина си тръгваха, Джоджо запали нова цигара, изпуши я и смачка фаса в пепелника. Измина още време, след което тя дръпна Джим за ръкава и каза:

— Нека започнем отново.

Той издърпа ръката си и отговори:

— Добре, нека изясним някои неща. Не мисля, че спиш с този и онзи, за да станеш съдружничка, ти си великолепен агент. За Брент и Тайлър си от значение, колкото Ричи Гант, ако не и повече.

Джим отново се усмихваше, но Джоджо не беше убедена. Правеше същото като нея — да се преструва, че нещата вървят по определен начин, така че повечето хора да повярват, че е така.