Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 134
Мариан Кийс
По-късно същия ден „Долкин Емери“ ми изпратиха цветя. Кратка статия в „Дейли Мейл“ ме описваше като „феномен“ и през следващите дни всички, които се обаждаха, искаха да говорят с „феномена“. Книжарницата в Хампстед, която дори не беше поръчала книгата ми, сега й отдели щанд до входа и я изложи на витрината. Поканиха ме да отида и да сложа автографа си на няколко книги, но Антон ме посъветва да им кажа да се разкарат. В същност ме помоли да му предоставя привилегията той да се обади по телефона. Но най-благородно реших да им простя. Не се сърдех. Преливах от радост и щастие.
И после „Обзървър“ публикува рецензия за книгата ми…
Глава 43
СЛАДКО И ГОРЧИВО
„Церовете на Мими“ от Лили Райт. „Долин Емери“, 298 страници, 6,99 лири.
„Церовете на Мими“ са толкова сладки, че на Алисън Джансън чак й загорча.
Изкарвам си хляба, като пиша рецензии, и приятелите ми завиждат, но когато следващия път започнат да ми натякват колко лек живот водя, непременно ще им дам „Церовете на Мими“ и ще настоявам да я прочетат до края. Това ще смекчи упрека им.
Ако кажа, че „Церовете на Мими“ е най-лошата книга, която съм чела, ще преувелича, но схващате мисълта ми. Резюмето, приложено от издателите, я окачествява като „басня“ — което намеква да не търсим реализъм, триизмерни герои и достоверен диалог.
И, за Бога, прави са. Оказва се, че авторката е направила непохватен опит да надникне в мистичния свят, без изобщо да има понятие от него. Откровено, видя ми се толкова безсъдържателна, че изчетох първите сто страници в безрезултатно очакване да се случи нещо интересно.
Ще се съгласите с мен, щом разберете фабулата: тайнствена, красива „дама“ изневиделица се материализира в малко село, където ще откриете всички човешки пороци. Баща и син, които не си говорят, неверен съпруг, млада, измамена невеста — сладко като сироп. Но вместо да отвори сладкарница, Мими прави магии и дори споделя рецептите с нас — много от тях включват инструкции как да повърнем: „Добавете лъжичка състрадание, щипка любов и разбъркайте с доброта.“
Ако това е церът, и аз ще започна да лекувам.
Като стигнах до половината на този милостиво кратък роман, имах чувството, че са ме замеряли с бонбони или съм преяла със захарен памук.
Авторката, някоя си Лили Райт, е бивш агент за връзки с обществеността, така че знае всичко, необходимо за циничната манипулация. Личи от всяка лепкава дума. „Сценарият“ изобилства от свенливи намеци за чудеса, но едничкото чудо е как въобще са публикували подобен боклук. Толкова е сладък, че зъбите на читателя изгниват, неприятен е като горчив лимон.
„Церовете на Мими“ е безинтересна, скалъпена и почти е невъзможно да се чете. Така че следващия път, когато се оплаквате от работата си, не завиждайте на окаяната авторка на тази рецензия.
Беше едно от най-лошите неща, които някога са ми се случвали. Напомни ми за вечерта, когато ме обраха. Едва го прочетох, и ушите ми започнаха да пищят, сякаш бях готова да припадна, после изтичах до тоалетната и повърнах закуската си. (Предполагам, вече е станало ясно, че по природа съм кекава и ми призлява, щом се разтревожа.)
