Читать «Пожар на фара пред Сен» онлайн - страница 3

Там, на остров Сен, викът за помощ беше забелязан. Но капитан Роу, който осигуряваше на времето продоволствието с рибарската си лодка, не бе успял да осъществи връзка е фара. Отчаяни, двамата здрави мъже го бяха видели как се върти, как бурята го отнася. И Роу, рискуващ всеки миг да се блъсне с лодката си в скалите, трябваше да се върне към острова.

Беше 3 ч. и 30 мин. Следобед. Лусуарн се намираше в кухнята на първия етаж на кулата. Горе в машинната зала Мену вече палеше огъня, защото нощта се спуска бързо по това време на годината. В стаята си Льо Пап стенеше…

Болният се въртеше в леглото си, не можеше да се примири, че трябва да лежи. Но ето че се изправя и въпреки треската се качва по стълбата, тътрейки мъчително дървения си крак. Бързо отива при Мену в дежурната зала. Ето как си представяме диалога между двамата мъже:

— За какво идваш?

— Да ти помогна!

— Щеше да направиш по-добре, ако си беше останал да лежиш, приятелю. Не си се погледнал в огледалото…

— Какво искаш, не мога да остана в леглото. По-зле ми става…

Опитайте се да вразумите хора като Льо Пап, когато са си наумили нещо. По-добре е да не настоявате.

— Това нищо не е — рече сакатият. — Ти да видиш, когато бях в Диксмунд, под картечния огън… Пък и не мога да ви оставя сами да дежурите…

— Добре, добре! Прави каквото знаеш. Но довечера да не се оплакваш…

В 4 ч. и 30 мин. Светлината на Арман започва да мете хоризонта с огромния си бял лъч: три отблясъка на всеки двайсет секунди. В кухнята удря 5 часът. Лусуарн оставя печката и се присъединява към двамата си приятели при фенера. И тримата заедно, излезли на площадката, претърсват с очи разбеснелия се океан с надеждата да зърнат отново лодката на Роу. Напразно… Нищо не се появява по разменените хребети. За днес не трябва да се очаква нищо повече…

И изведнъж — вик:

— Дявол да го…! Пожар!

Плътен черен пушек пълзи откъм стълбата. Тримата мъже се връщат светкавично в дежурната зала и се втурват по витата стълба. Но скоро, задавени, уплашени да не се задушат, те трябва да се върнат. Какво да правят? Трябва непременно да слязат. Защото долу е резервоарът с бензина. Ако огънят стигне до него — свършено е с фара… и със самите тях.

Вече се чуват експлозии — избухнали са стъклата. Навеждайки се над перилата, Льо Пап, Мену и Лусуарн забелязват дълги пламъци, които излизат от прозорците на кухнята и от първата стая на горния етаж.

Вече няма друга възможност за слизане освен по кабела на гръмоотвода или от желязната кука, циментирана в зидарията, по въжето, с което вдигаха донесената им храна.

Льо Пап не се колебае. Той има само един крак, но ръцете му са здрави. Спокойно се спуска по кабела. Другите двама, проявявайки качества на еквилибристи, които сами не са подозирали у себе си, избират тясната желязна кука над побеснялото море и се хващат здраво за продоволственото въже. Следва зашеметяващо спускане в празното пространство.