Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 51

— Пфу! — с отвращение се изплю Етан. — На Атон клонирането се счита за грях.

— Нима? — удиви се Ели. — Какъв точно?

— Идолопоклонничество.

— Никога не съм знаела, че съществува такъв грях… Е, добре. Работата е там, че ако някой предложи на Лабораториите Бхарапутра прилична сума, те с радост ще напълнят вашите контейнери… ако щеш, с умрели тритони. Или с двуметрови механични супервойници — с каквото и да е! — Тя замълча, отпивайки от бирата.

— И какво ще правим сега? — осведоми се Етан.

— Аз мисля… — Ели се намръщи. — Знаете ли, тази история с Окита не влизаше в плановете ми. Нямах заповед да се намесвам активно в събитията — предполагаше се, че ще съм само наблюдател. И изобщо, от чисто професионална гледна точка, въобще не трябваше да ви спасявам. Трябваше само да отбележа това печално събитие, а след това да изпратя на адмирал Нейсмит скръбен рапорт.

— И ъ-ъ… сега той ще е недоволен от вас? — нервно се поинтересува Етан. В неговото разпалено въображение мигновено изникна картина: адмирала на наемниците заповядва да се възстанови началния баланс и командир Куин го изпраща на среща с Окита.

— А, не. Той също си има принципи. Ужасно е непрактичен; някой ден това ще го погуби. Макар че засега — Ели почука три пъти по масата, — явно му върви. — Тя прониза с вилицата си последното протеиново кубче, допи бирата си и стана. — И така, какво ще правим сега? По всичко личи, че ще трябва още малко да „бройкам“ Милисор. Ако тук има още негови хора, те ще излязат на светло, за да търсят вас и Окита. А за вас е по-добре да се спотаите тук. Нито крачка извън стаята!

Значи, отново затвор, макар и по-комфортен…

— А какво ще стане с дрехите ми, багажа и стаята?… — Стаята му, икономична класа, сега стоеше празна, но въпреки това продължаваше да трупа сметки. — Ами моето задание?

— Вие в никакъв случай не трябва да излизате от стаята! — Ели въздъхна. — Следващият кораб ще замине на Атон след осем месеца, нали? Значи така: вие ще ми помогнете с моето задание, а аз ще ви помогна с вашето. Послушайте ме. За да можете да изпълните заданието си най-малкото трябва да останете жив.

— Разбира се! — сопна се Етан. — Стой си тук и си мисли, дали Милисор не е купил вашите услуги за по-кръгла сумичка от адмирал Нейсмит и Бхарапутра!

Ели облече тежката куртка, в многобройните джобове на която се побираше всичко, което може да дотрябва на таен агент.

— Ето и нещо, което ще трябва да усвоите незабавно, докторе. Не всичко на този свят може да се купи и продаде. — подхвърли му тя, насочвайки се към изхода.

— И какво е това „не всичко“? Услугите на наемниците?