Читать «Памет» онлайн - страница 9

Пленниците бяха свалени на планетата и правителствата на Вега и Зоав можеха да си ги поделят — за предпочитане по същия начин като бедния Ворберг. Похитителите се оказаха отвратителна пасмина. Майлс почти съжаляваше, че катера им се предаде. В „Приложение Б“ имаше копия на дендарийските записи от разпитите на пленниците. Наземните власти на Вега и Зоав щяха да получат редактирани копия, откъдето ще бъде премахната голяма част от въпросите и отговорите, свързани с Бараяр. Голяма част от признанията на престъпниците не представляваха особен интерес за ИмпСи, макар че веганците би трябвало да изпаднат във възторг от тях.

От гледна точка на Илян, най-важен бе фактът, че нямаше доказателства бараярският куриер да е бил отвлечен по нечия заповед, просто беше страничен ефект от отвличането на кораба. Освен ако — Майлс специално го отбеляза в обобщението — тази информация не е била известна само на бандитите, загинали по време на операцията. Тъй като сред тях бяха и така нареченият им капитан, и двама от най-старшите му офицери, имаше достатъчно възможности за анализ в тази насока. Аналитиците на Илян получаваха шанс да си заслужат заплатите. Но тази следа водеше в друга посока — към представителите на дома Харгрейвс, които се бяха опитвали да уредят продажбата или откупа за товарния кораб и куриера от страна на похитителите. Майлс искрено се надяваше ИмпСи да съсредоточи цялото си нелюбезно внимание върху полупрестъпния Велик дом на Архипелага Джаксън. Макар че агентите на дома Харгрейвс се оказаха изключително — макар и неволно — полезни в организирането на операцията на „Дендарии“.

Докладът на счетоводителката трябваше да се хареса на Илян. Този път „Дендарии“ не само бяха успели да ограничат разходите си в рамките на бюджета си, но и — за разнообразие — бяха получили съвсем зашеметяваща печалба. Илян, психически готов за това как имперските марки ще изтекат като вода в пясък, и това е в реда на нещата, на практика щеше да получи куриера си безплатно. „Е, нима не сме юнаци?“

В такъв случай кога толкова умелият лейтенант от ИмпСи лорд Майлс Воркосиган най-после щеше да получи дългоочакваното си повишение и да стане капитан? Странно, колко по-истински му се струваше бараярският му чин в сравнение с този в „Дендарии“. Наистина, той първо се беше обявил за адмирал и едва по-късно го бе заслужил, вместо обратното, както беше нормално, но вече никой не можеше да твърди, че не е такъв, за какъвто се представя. От галактическа гледна точка адмирал Нейсмит бе съвсем реален и винаги е бил. Сега той наистина стана всичко това, което претендираше, че е. А бараярската му самоличност просто представляваше още едно негово измерение. Или приложение?

„Нищо не може да се сравнява с дома.“

„Не казвам, че няма нищо по-добро. Казвам само, че нищо не може да се сравнява с него.“

Тази мисъл го насочи към „Приложение В“, видеозаписите, последователно снети от бойните скафандри на „Дендарии“ при проникването във вражеския кораб и освобождаването на заложника. Цялата информация за това, как действията на зеления взвод на сержант Таура бяха спасили екипажа на товарния кораб. И още — синия му взвод и… всички последвали събития. С пълно звуково и цветно изображение и телеметрия — медицинска и комуникационна. Майлс с отвращение изгледа направения в реално време запис на пристъпа си и всичките му нещастни последствия. Камерата на скафандър №060, която се оказа в непосредствена близост, беше направила великолепен запис в едър план на лицето на лейтенант Ворберг, измъкнат от наркотичното си състояние благодарение на плазмения огън. Вик на нетърпима болка. Ворберг пада и изпада в безсъзнание. Тялото — на една страна, отсечените му крака — на друга.