Читать «Памет» онлайн - страница 52

Дали победата наистина бе единствената му цел? Или все още искаше другите да виждат, как побеждава? И кой е видял? ИмпСи е твърде неподходящо място за работа, ако в добавка към успеха искаш и слава. Макар че Илян знаеше, знаеха родителите му, Грегор — всичките му близки хора, които имаха значение за него, знаеха за адмирал Нейсмит, знаеха какво е истинското му лице. Елена, Куин, всички дендарийци. Знаеше дори Иван. „И за кого се мъча, по дяволите, и се въртя като пумпал, ако не за тях?“

Е… например за дядо си, генерал граф Пьотър Воркосиган, мъртъв вече от тринадесет години. Погледът на Майлс попадна върху дядовия му церемониален кинжал в изкусно изработената му кания, лежащ на почетно място — или поне не затрупан с всякакви боклуци — върху лавицата на отсрещната стена. В началото на кариерата си Майлс упорито го мъкнеше навсякъде със себе си. За да докаже… какво? На кого? „Сега вече — нищо, на никого.“

Той се изправи, отиде до лавицата, взе оръжието и извади финото острие от ножницата, разглеждайки танца на светлината по качествената стомана. Кинжалът все още беше потресаваща, великолепна антика, но в него липсваше… предишната власт, която този предмет някога имаше над него; магията беше изчезнала, или, в краен случай, проклятието беше вдигнато. Сега това бе просто нож. Майлс го прибра в канията, и, разтваряйки пръсти, го остави да падне на предишното си място.

Струваше му се, че е изгубил равновесието си. Когато се прибираше вкъщи, винаги се чувстваше по подобен начин, колкото по-задълго, толкова по-силно, но този път усещането беше особено остро. Непривичното отсъствие на графа и графинята беше като репетиция за времето, когато щяха да са мъртви. Привкус на този, който ще усеща, ставайки граф Майлс Воркосиган, оставайки през цялото време такъв и само такъв. Не беше уверен, че му харесва.

„Имам нужда от… Нейсмит.“ Този празен ворски живот му действаше зле. Ала Нейсмит бе скъпо хоби. Трябваше основателна причина, за да накара ИмпСи да плаща за Нейсмит. Буквално пожизнено задание. Адмирал Нейсмит трябваше всеки ден да е готов с отговора на въпроса „Какво си направил днес, за да оправдаеш своето съществуване?“, иначе рискуваше да бъде унищожен. Счетоводителите на ИмпСи бяха също толкова опасни за продължителността на живота му, колкото и вражеският огън. „Е… почти.“ Той прекара пръсти по скритата от ризата му паяжина от белези на гърдите.

Нещо не беше наред с неговото ново сърце. Изпомпваше отлично кръв, да, всичките му камери и клапи бяха в ред… нали беше създадено от собствените му тъкани… ала му се струваше като сърце на непознат… „Ти се побъркваш — съвсем сам в тази пуста къща.“

Задание. Задание, ето какво му трябваше. Тогава всичко отново ще бъде наред. Не че желаеше злото на някого, но ужасно се нуждаеше от отвличане, блокада, малка колониална война… или още по-добре, спасителна мисия. Освобождаване на пленници, да.

„Вече си правил всичко това. Ако искаш именно това, защо не си щастлив?“