Читать «Памет» онлайн - страница 267

Зап не обърна внимание на заплахите му за страшните последствия от нападение срещу Имперски Ревизор. Тя ръмжеше от дълбините на гардероба по обичайния си шизофреничен начин. Майлс събра смелост и спаси най-хубавите си ботуши и униформата на дома Воркосиган с цената на няколко капки ворска кръв и ги изпрати долу — за спешно почистване — на претоварения от работа Пим. Появи се графинята, както винаги зарадвана от увеличаването на животинското царство в своите владения, предвидливо носейки поднос с приготвени от Мама Кости котешки лакомства (такива, че Майлс без колебание би ги изял за закуска). Само че поради всеобщия хаос тази сутрин му се наложи да слезе долу, в кухнята, и там да си измоли храната. Графинята се настани на пода и се занимаваше с обитателите на гардероба половин час, като при това успя не само да избегне издраскване, но и да успее да се запознае с всяко от пухкавите топчици, да определи пола им и да им даде имена. Едва след това тя успя да се раздели с тях и припряно да се облече.

Най-накрая керванът от трите коли потегли от замъка Воркосиган, заобиколен от снежна мъгла, предизвикана от турбините на моторите. Спирайки два пъти пред преградените улици, те успяха да пропълзят през последната преспа и завиха през портала от ковано желязо на Имперския дворец. Вятърът, макар че продължаваше да е неприятен, постепенно стихваше — в сравнение с онази опасна скорост, която достигаше предишната вечер. „Май и небето просветлява“, помисли си с надежда Майлс.

Те не бяха единствените закъснели. Все още продължаваха да пристигат върволици от министри с жените си, висши военни — също с жените си, графове, графини… Тези, на които им беше провървяло, бяха съпровождани от изтупани и излъскани оръженосци в разноцветните ливреи на Дома. Онези, на които им беше провървяло по-малко, оръженосците им бяха измъчени, раздърпани и полузамръзнали, тъй като им се бе наложило да се борят с преспите около колите. Но дори и оръженосците изглеждаха щастливи, щом разберяха, че не са последни. Някои от оръженосците бяха на една възраст със своя граф, и дори по-стари; Майлс почувства угризение на съвестта, като гледаше тези толкова близо до инфаркт хора, но само един от тях беше изпратен в дворцовата болница с болки в гърдите. За щастие, повечето важни комарски гости, включително родителите на Лайза, бяха пристигнали по-рано, миналата седмица, и бяха настанени в обширните пристройки за гости в двореца.

Лейди Алис или вече бе минала стадия на паниката, достигайки до един вид свръхнапрегната белозъба усмивка, или вече бе толкова свикнала с организирането на светските мероприятия на Грегор (а може би поради някаква причудлива комбинация и от двете), но нищо не можеше да смути нейното хладнокръвие. Тя се движеше без да бърза, но не спираше нито за миг, посрещайки и насочвайки гостите. Напрежението й леко спадна, когато видя пристигащите Майлс и графинята — последните, с изключение на един човек, от главните участници в предстоящата церемония. Няколко минути по-късно лицето й се озари от неприкрито облекчение, когато на вратата на източния вход се появи вицекралят граф Арал Воркосиган, изтупващ снега от себе си и прогонващ твърде загрижените оръженосци. Съдейки по спретнатия и блестящ вид на неговата свита, те бяха успели да избегнат близки срещи с преспите, натрупани по пътя от космодрума до двореца.