Читать «Памет» онлайн - страница 19

Имаше достатъчно богат опит и предвиждаше реакцията им към очевидната му физическа негодност за военна служба. Открито нямаше да му кажат нищо — щеше да им е ясно, че дължи тази приятна куриерска работа на баща си, вицекрал адмирал граф Вор… и така нататък. Тъкмо такава реакция и искаше, за да поддържа прикритието си, и лейтенант Воркосиган Тъпия нямаше да предприема нищо, с което да ги накара да променят предположенията си. Неговите чувствителни към презрението антени ще ловят неизказаните им думи. Е, може би в екипажа щеше да има хора, с които вече е пътувал и които са свикнали с неговата необичайна външност.

Той заключи гардероба. Нека през следващата седмица лейтенант Воркосиган с всичките му проблеми да остане извън полезрението му — и извън мислите му. Адмирал Нейсмит ще си намери по-приятни грижи. Стомахът му трепереше в очакване.

Сержант Таура най-после се върна и надникна през отворената междинна врата между каютите.

— Всичко е наред — докладва тя. — Не открих подслушващи устройства. Всъщност, откакто се качихме на борда, не са се появявали нови пътници и не е качван нов товар. Току-що напуснахме орбита.

Майлс вдигна глава — и още малко, и още — и се усмихна. Сержант Таура беше един от най-необикновените бойци на „Дендарии“ и при това — от най-добрите. И нищо чудно, че се справяше със задълженията си толкова добре, тя бе генетично създадена за тази цел.

Таура бе единствения останал жив прототип на един съмнителен от морална гледна точка генетичен проект, замислен и изпълнен — къде другаде — на Архипелага Джаксън. Бяха искали супервойник и бяха събрали научен колектив, за да го създаде. Колектив, състоящ се изцяло от биоинженери и нито един опитен военен. Бяха се стремили към нещо зрелищно, за да впечатлят клиента. И определено го бяха постигнали.

Когато Майлс я видя за пръв път, шестнадесетгодишната Таура беше достигнала пълния си ръст от два метра и четиридесет; цялото й тяло беше в мускули — и нито капка тлъстина. Пръстите на ръцете и краката й завършваха с тежки нокти, а кучешките й зъби стърчаха от издадените й напред устни и й придаваха свирепо изражение. Тялото й сякаш тлееше, излъчвайки топлината на яростен метаболизъм, който й осигуряваше необичайна сила и бързина. Всичко това, заедно със златистокафявите й очи, й придаваше вълчи вид. Когато напълно се отдадеше на работата си, свирепият й поглед можеше да накара здрави мъже да хвърлят оръжието си и да се проснат на земята — психологически военен ефект, който Майлс лично бе наблюдавал в един изключително приятен момент.

По свой собствен начин Таура бе една от най-красивите жени, които беше виждал. Просто трябваше да я погледнеш както трябва. И за разлика от вече сливащите се в паметта му операции на „Дендарии“, Майлс можеше да изброи на пръсти всеки от малкото случаи, в които се бяха любили, още от първата им среща преди… вече шест години? Или седем? Всъщност преди да започне историята с Куин. В някакъв особен смисъл Таура му бе първата, както и той на нея, и тази тайна връзка никога не отслабваше.