Читать «Дилемата на съноплетачката» онлайн - страница 27

— Докторът има среща с тях, мадам — поясни слугата с извинителен глас.

— Това какво е, поредната част от неговата схема за развитие ли? — Тя се обърна към Аная, разширявайки ноздри от лошо сдържана ярост. — Можете да предадете на така наречения ми мъж, че няма да го подкрепя в борда на директорите. Това „Даку“ преля чашата. По времето на баща ми нямаше да свързваме името си с такива продукти. И сега няма го свържем.

— Изглежда има някакво недоразумение… мис Бианка? Посещението ми няма нищо общо с вашата фирма — отговори Аная, удължавайки момента.

— О — равнодушно подхвърли тя, загубвайки всякакъв интерес. — Мило. Хуан, напомни на доктора, че след час трябва да сме на обяд у Хендерсонови.

Тя продължи надолу по стълбите, оставяйки след себе си шлейф от скъпи парфюми.

Аная замислено сви устни, гледайки изправения й гръб, след което се обърна и се отправи след прислужника към кабинета на доктора.

Когато гостенката влезе, Бианка стана и с церемониална любезност й стисна ръката. Той се оказа мъж на около четиридесет години с едва докоснати от сивотата коси, с равен тен и стегнато тяло. Външно не прояви никаква нервност, но погледът му бързо се плъзна по спътника на Аная, за когото тя предвидливо не уведоми, докато се уговаряше за срещата.

— Здравейте, мис Рюи. — На Аная й се стори, че той изучава лицето й със същия интерес, с който тя изучаваше неговото. — На какво се дължи тази приятна среща?

— На стълбите срещнах жена ви — започна Аная замаскираната си атака. — Много елегантна жена. И, както чух, много делова.

— Или поне тя си мисли така — едва забележимо се усмихна Бианка. — Всъщност повечето й таланти се проявяват в светския живот. Трудно й е да оцени нивото на конкуренция на съвременния пазар. Компания със стотици работници… Но вие сте човек на изкуството, така че да не ви занимавам с бизнес-въпроси. Ъ-ъ… — Той кимна към лейтенанта.

— Позволете ми да ви представя лейтенант Мендоса от градското бюро за разследване на убийства. Той е с мен. — Тя направи пауза, за да може стопанина да осмисли подтекста на казаното. — Имам малък проблем с вашия служител Карлос Диас.

— А-а… Не бих го нарекъл мой служител — бързо я поправи Бианка. — Просто човекът имаше проблеми с работата и ми се прииска да му помогна отново да си стъпи на краката. Не вярвам в директната благотворителност, но малка поръчка, предложена в подходящия момент, често донася далеч по-голяма полза.

— Само че господин Диас явно е възприел вашето доверие по друг начин — сухо отбеляза Аная. — И се опита да извлече изгода от моята скромна поръчка, като посегна на живота ми.

— Боже господи! — Доколкото Аная можеше да прецени, изненадата на доктора беше искрена. — Нямах представа за това! — Той внезапно се изправи. — Ъ-ъ… за каква поръчка става въпрос?

Аная улови погледа му и с фалшива усмивчица поясни:

— Фили-сън за вашата жена. Изглежда, за рождения й ден, нали?

Бианка с тревога погледна към лейтенанта. Той чакаше флегматично, а лицето му оставаше неизразително като пудинг. Аная почувства, че Бианка ще започне да отрича всичко и направи изпреварващ ход. Потискайки въздишката на съжаление, тя извади от чантичката си чекът на Диас и го остави на полираната маса от истинско дърво.