Читать «Дилемата на съноплетачката» онлайн - страница 13

— Утре е рождения ден на леля ми. А тя е голяма ваша поклонница. И си помислих, дали ще се съгласите да направите за нея много малко произведение — нещо като поздравителна картичка? На нея много й харесва поемата „Подаръкът на Дорин“. И ако можете да го възпроизведете като сън, леля ще бъде във възторг.

Аная беше поразена от мисълта, че Кинси има леля. Той й изглеждаше като същество, излюпено от яйце, при това кожено. А „Подаръкът на Дорин“ беше много популярна поема. Преведена във версии за всички масмедии, тя насити комерсиалната култура доста преди коледа.

Очевидно Кинси прочете съмнението на лицето й, защото премина към по-сериозни аргументи:

— Ще заплатя щедро за времето ви.

— Какво пък — отговори Аная, не искайки да изглежда неблагодарна докато държеше чека, който я правеше свободна за година, — по принцип това не е трудно. Но съм си забравила синтезатора в дома на един приятел. И едва ли ще успея да си го върна до утре.

— А, така ли… Но ако все пак успеете? И ако успеете… знаете ли, ще дойда утре следобяд. При леля ще ида вечерта. Ако успеете да изпълните молбата ми — прекрасно, ако не — ще й потърся друг подарък.

Те отново си размениха церемониално ръкостискане. Кинси се усмихна.

— Довиждане, мис Рюи — сбогува се той и се плъзна през вратата.

Аная затвори вратата и се върна в стаята, която обикновено считаше за свое убежище, но днес възприемаше като клетка. Тя се замисли дали да не се поразвлече на плажа — все едно, по-рано от вдругиден не може да вземе парите и да празнува — но реши да направи компромис и да насочи изблика на енергия към отдавна отлаганото почистване. И в разгара на работата тя намери синтезатора под дивана.

— Ура и алилуя! — запищя тя, притискайки своята скъпоценност към гърдите си. — А пък аз реших, че съм те забравила в дивата пустош. Прекрасно, прекрасно!

И тя със щастлива усмивка го сложи на обичайното му място на бюрото.

— Ето сега ще мога наистина да се поразвлека. — Тя се замисли с кое първо да се захване — с романтичния сън за Гонзалес, „поздравителната картичка“ за Кинси или тинейджърското приключение, идеите за което идваха неканени в главата й вече няколко седмици. Но докато размишляваше над тези разкошни възможности, я обхвана леко безпокойство.

— Как си се озовал под дивана, дявол да го вземе? — попита тя. — Ако съм те изпуснала, когато разопаковах багажа, това щеше да стане в спалнята.

Когато ставаше въпрос за дреболии, Аная не се доверяваше на паметта си. Тя често забравяше дали е взела сутрешните си таблетки с витамини още преди да затвори капачката на флакона и даже проверяваше по влажността на четката за зъби дали си е измила зъбите. В същото време, подготвяйки се за работа над поредния сън тя успяваше да запомни и най-дългите диалози на героите, затова не смяташе че има проблем с паметта, а причината за подобни „бели петна“ е съсредоточеността върху главното. А синтезатора изобщо не влизаше в категорията на витамините и четката за зъби.

Вчера известно време я притесняваше параноидалната мисъл, че синтезатора е откраднат, но логиката настояваше, че най-вероятно го е забравила. Синтезаторът не можеше да се изнесе през граница без да се декларира на митницата, а Аная не можеше да си представи за какво му е на някой да го краде — освен заради някакъв много екзотичен опит за изнудване. Тя посегна към проводниците, възнамерявайки да се включи, но изведнъж я спря нова мисъл.