Читать «Спасете „Титаник“!» онлайн - страница 9

Мини на .

8

— Е, добре — кимва Дейв и те пронизва с кръвожаден поглед. — Да тръгваме.

Без повече приказки той те извежда навън, заключва вратата на салона и поема към парка край реката. Денят е делничен, тъй че не представлява трудност да намерите уединено местенце на брега. И добре че е уединено, защото през следващите три часа някой любопитен зяпач би видял крайно забавна гледка — как Дейв Конрой пердаши безмилостно местния драскач, съпровождайки всеки удар с мъдри напътствия.

Колкото и да е странно, тази практика дава известен резултат. Ако не друго, то поне си успял да усвоиш на собствен гръб от кои удари боли най-много. А донякъде схващаш и как да ги нанасяш. Но около пладне вече си грохнал от умора, ентусиазмът ти е спаднал до нула и се питаш дали остатъкът от деня ще донесе нещо повече от постигнатото досега. Когато Дейв обявява обедна почивка, ти унило се помъкваш подир него към близката гостилница. Питаш се как ли ще издържиш до вечерта. И неволно те обзема изкушението да посветиш остатъка от деня на мирни проучвания в градската библиотека.

Ако се поддадеш на това изкушение, мини на .

Ако и след пладне продължиш уроците с Дейв, прехвърли се на .

9

Хукваш нагоре към палуба А, където е пушалнята на първа класа.

— Накъде вървим? — пита тропащият зад теб Хигинс.

— Търсим спасителни жилетки. Без тях сме загубени — отвръщаш ти.

— Ако водата е толкова студена, колкото ми изглежда, жилетките няма да помогнат много — промърморва Хигинс. — Може да ни задържат над водата, но докато пристигне някой кораб да ни прибере, ще сме се превърнали в буци лед.

— Нека да намерим, пък после ще му мислим — отвръщаш ти.

На пръв поглед разкошната пушалня изглежда пуста. Сетне различаваш в дъното Томас Андрюс — създателя на „Титаник“. Знаменитият конструктор стои със скръстени ръце и безучастно гледа в пустотата. На масата до него лежи небрежно захвърлена спасителна жилетка.

Докато се колебаеш, в пушалнята влиза един от стюардите, който тихо пита:

— Сър Андрюс, нима не желаете да се спасите?

Андрюс не отговаря, дори не помръдва. Стюардът тихичко се измъква навън. Пристъпваш към конструктора.

— Сър, няма ли да използвате спасителната жилетка?

Отново мълчание. Свиваш рамене, взимаш жилетката и дръпваш Хигинс навън, на палубата.

Мини на .

10

Придаваш си важен вид и се насочваш към палуба А, където са каютите на избраните. Надяваш се да не ти обърнат внимание, но само след няколко минути от една разтворена врата надниква мъж, обграден от куп сандъци и куфари.

— Извинете, сър, кого търсите? Мога ли да ви помогна?

— С кого имам честта да разговарям? — връщаш въпроса ти, за да спечелиш време.

— Прислужник съм на мистър Джон Джейкъб Астор. А вие…

— Отлично! — възкликваш ти. Именно той ми е нужен. Къде мога да го открия?

— Горе, на лодъчната палуба. Не вярвам да слезе скоро. По каква работа…

Винаги си умеел да скалъпиш правдоподобна лъжа.

— Джон Бейли, журналист от „Таймс“. Бяхме се уговорили с мистър Астор да ми даде интервю при отплаването. Ще имате ли нещо против да го изчакам в салона, докато дойде?