Читать «Спасете „Титаник“!» онлайн - страница 10

Човекът се обърква.

— Ами… Добре, мистър Бейли. Ама гледайте да не се сблъскате с някой от стюардите, те следят тук да влизат само пътниците от първа класа, а вие май не сте от тях.

— Благодаря. Ето, вземете една лира, да се почерпите!

Онзи енергично поклаща глава.

— Искрено съм ви благодарен, мистър Бейли, но не мога. Господарят ще ме уволни на минутата, ако разбере. Желая ви успех!

Мини на .

11

Започваш без предисловия:

— Аз съм журналист, капитан Смит. Искам да напиша голяма статия за капитана на „Титаник“. Ще ви помоля да ми разкажете подробно за кариерата си, навярно е доста интересна.

Капитанът се колебае.

— Няма ли да е малко нескромно? В края на краищата, аз съм просто един обикновен капитан. Какъв е чак пък този интерес…

— Моля, моля! — бързо възразяваш ти. — Всички знаят, че капитанът е умът, сърцето и душата на кораба. А за кораб като „Титаник“ това е изключително важно. Сигурен съм, че една такава статия не само би повишила вашия авторитет, но и би била добра реклама за компанията.

Ласкателството безпогрешно удря в целта.

— Ами какво да ви кажа… На 59 години съм, от тях трийсет и осем служа в „Уайт Стар Лайн“. Този рейс ми е последният — след него излизам в пенсия. Всъщност това трябваше да стане още преди няколко месеца, но мистър Брус Исмей ме помоли да поема първия рейс на „Титаник“ — създала се е една такава традиция, аз да водя в първи рейс всеки нов кораб на компанията. Женен съм, имам дъщеря…

— Извинявайте — намесваш се ти, — не може ли да седнем някъде, за да записвам? Неудобно е така…

— О, да — сепва се Смит. — Заповядайте в каютата ми.

Мини на .

12

И така, идеята е проста. Ще отвлечеш капитана, ще поискаш като условие за преговори корабът да бъде спрян… и ще проточиш преговорите няколко часа — достатъчно, за да стигнете в опасната зона вече на сутринта и айсбергите да бъдат забелязани отдалече.

Слагаш револвера в джоба си и се запътваш към капитанския мостик. Там те посреща дежурният матрос.

Разговарял ли си вече с капитана?

Да — мини на .

Не — продължи на .

А ако в последния момент изпитваш колебания спрямо плана, върни се на за нов избор.

13

— Хм, хм! Това звучи извънредно възпитано, господине. Направо да не повярвам, че сте същият човек, когото срещнах вчера. Как казахте, че ви е името?

— Джон Бейли. Журналист.

Хигинс кимва и се усмихва.

— О, да. Е, извинението оправя нещата, особено ако се извиняваш пред добронамерен човек — а аз съм точно такъв. Вярно, лесно избухвам, но до ден-два ми минава и дори съжалявам за случилото се. Така че и вие извинявайте, ако има нещо… и дайте да бъдем приятели поне до края на това пътешествие!

Протягате си ръце. С радост отбелязваш, че възможността за нормален разговор с Хигинс е възстановена. И в същото време решаваш веднъж завинаги да не се караш повече с него за нищо на света. Не това ти е работата.

— Искате ли да дойдете с мен на бака, мистър Бейли? — предлага Хигинс. — Ще бъде истинско удоволствие да погледаме ирландския бряг.

Ако се съгласиш, мини на .