Читать «Спасете „Титаник“!» онлайн - страница 4

— Щом е тъй, много ми е приятно да се запозная с вас. А не може ли да се явите лично? Или се боите от прадядото-питекантроп?

— Няма как. През времето може да бъде прехвърляно само съзнание, отделено от материята. При достатъчно енергийни ресурси има начини за това съзнание да се създаде и тяло, обаче не разполагаме с чак толкова много енергия. Или по-точно разполагаме, но ни трябва за друго.

Вече се досещаш как стоят нещата. Сигурно тайнствените шегобийци са залепили високоговорителче на гърба на стола и те наблюдават с бинокъл през прозореца. Размахваш ръка и високо изричаш:

— Така ли? Обиден съм. Фактът, че не се появявате лично, е непростимо оскърбление. И в знак на възмущение ще затворя прозореца.

Не само че го затваряш, но и дръпваш завесите. Обръщаш се към стола — сега отлично виждаш гърба на облегалката, но върху нея няма нищо.

— Ако търсите източника на гласа, мистър Ръсел, той се намира във въздуха над стола пред вас. Горе-долу там, където би била главата на седнал човек. Щом имате време за губене, поиграйте си малко да го търсите. Поне ще се се убедите, че нито сте мръднал, нито някой си прави шега. А аз в това време ще ви говоря. Слушайте. На 10 април 1912 година от Саутхемптън отплава най-модерният за времето си пътнически кораб. Наричаше се „Титаник“ и бе смятан за непотопим…

Гласът продължава да разказва подробности около първото плаване на „Титаник“, докато ти го търсиш по слух. Бързо се убеждаваш, че нещата стоят точно така както ти е казано — когато протягаш глава над стола, гласът почва да кънти вътре в черепа ти. Не много приятно усещане. Отдръпваш се и вдигаш ръце.

— Добре, предавам се. Шегата е добра.

— Не е шега — възразява гласът. — Искате ли доказателство?

— О, разбира се.

— Случвало ли ви се е да летите?

— Със самолет ли? Че какво общо…

Не довършваш, защото изведнъж подът се изплъзва изпод краката ти. След миг вече се рееш под тавана, близо до полилея. Отблъскваш се няколко пъти от стените, но положението остава същото — наистина летиш из въздуха като балонче.

— Приятно ли е? — разсмива се гласът. — Хайде, слизайте сега на земята, че ако паднете отвисоко, може да се ударите.

Тежестта ти постепенно се възвръща. Слизаш на пода и сядаш зад бюрото без повече възражения. Доказателството наистина е добро.

— Добре, повярвах ви. И какво искате от мен?

— Имаме за вас една малка задача. Както знаете, бъдещето зависи от безброй дребни подробности и ако нещо се промени в миналото, това може да преобрази цялата история. Конкретно: през двайсет и пети век ще има нова световна война. Почти със сигурност.

— Атомна?

— Информационна… — Гласът млъква за момент. — Не разбирате, нали? Нищо чудно. По същия начин вашите пра-пра-прадеди не биха разбрали атомното оръжие.

— Не сте прави — възразяваш ти. — Мога спокойно да им го опиша като огнен ураган, който опустошава цели държави.

— Е, ако искате подобно обяснение, моля! Става дума за оръжие, което е… как да го кажа… представете си безплътен облак от чисто безумие. По дирите му остават безумци, маниаци, бръщолевещи идиоти, луди убийци. Като това се отнася не само до хората, но и до онова, което днес наричате роботи и компютри. Защита ще бъде измислена едва десет века по-късно. Но нека не губим време в излишни подробности. Тази война може да бъде предотвратена само от човек с невероятни свръхвъзможности. През двайсет и пети век не е имало такъв… но може и да се появи.