Читать «Спасете „Титаник“!» онлайн - страница 3

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ПРИЧИНИ“:

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ“:

ВАЖНО! Биноклите се намират в…

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ЛИЧНОСТИ“:

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ“:

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СПАСЕНИЕ“:

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „РЕД И ОБИЧАИ“:

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ОРАКУЛ“:

ДРУГИ БЕЛЕЖКИ:

Епизоди

1

Утрото е съвсем ранно. Седиш пред пишещата машина, отпиваш кафе и за десети път премисляш слуховете, които си чул снощи в кръчмичката. Принц Чарлс май най-сетне вече ще го коронясват — само че те са го закоронясвали от двайсет години насам. „Улуърт“ ще отварят в градчето нов магазин — чудесно, обаче в града и без това вече има магазини за обувки, освен това ония от вестника ще гледат да изкарат пари за реклама и няма да пуснат безплатна статия. Този се сбил с онзи, онази напуснала съпруга си, Рей Хъсъл го хванали да краде — дребна криминална хроника, за нея няма да ти дадат почти нищо. А ако до два-три дни не платиш наема, мисис Маккормик ще те изхвърли. И с право — закъснял си с плащането вече три месеца. Ех, трудно е да си журналист на този свят! Особено журналист на свободна практика в малко градче.

Внезапно усещаш нещо странно — сякаш някой седи на стола пред теб и те гледа. Вдигаш глава — не, няма човек. Стаята е празна, единствено през отворения прозорец долитат крясъците на децата отвън. Привижда ти се, Джони, пак си попрепил снощи…

Хубаво обяснение, само че не е вярно — поради липса на средства снощи цяла вечер си киснал на една-единствена бира. Ако търсиш нещо по-сериозно, за последен път пихте с Големия Дейв от криминалната полиция преди близо седмица, пък и то бяха по две уискита на крак, докато се мъчеше да измъкнеш от него подробности около убийството на Стив Робъртсън. А усещането, вместо да премине, продължава да се засилва. Не е нужно дори да затвориш очи — чувстваш върху себе си погледа откъм стола така, сякаш невидимият човек се е пресегнал и те държи за рамото.

— Чудесно — произнасяш на глас. — Сега остава по пода да почнат да танцуват бели мишки… и проблемът с квартирата е решен. Чака ме болничен уют, топла храна и никакви грижи за нищо.

— Това с мишките може да се уреди, мистър Ръсел. Стига да поискате.

Столът под теб се катурва с трясък и ти се оказваш на пода. Ама че работа! Първо нищото те гледа, а след това почва и да говори…

— Не, благодаря — избъбряш ти с неуверен глас, докато се надигаш. — Мисля, че и чуването на несъществуващи гласове върши работа.

— За лудницата — да. Само че е глупаво да влизате в нея, след като сте напълно здрав. Просто имаме работа за вас, затова ви потърсихме.

Гласът е много приятен, прилича на звънче и въпреки всичките си усилия не успяваш да разбереш дали принадлежи на мъж, или на жена.

— И кои сте вие? Може би потомци на Невидимия от романа на Хърбърт Уелс?

— Вашите собствени потомци, мистър Ръсел. Малко далечни, наистина, но все пак донякъде и ваши. За трийсет века връзките по света толкова са се размесили, че ако поровим, сто на сто ще излезем роднини.

Това е нечия тъпа шега, казваш си ти. Но засега не бързаш да правиш скандали. Предпочиташ да хванеш шегаджията в момент, когато не подозира. Разперваш ръце и се покланяш на празната стая.