Читать «Пъклената кула» онлайн - страница 2

Гледаш го и не смееш да дишаш. Допреди малко денят беше най-обикновен, макар и малко странен. А сега се превръща в изпитание и безмълвна борба — та кое ли момче не мечтае да стане чирак на великия вълшебник?

Ето, най-сетне господин Едолон спира пред тебе. Очите му са големи и сини… или може би само така изглеждат, защото пред тях има две големи кръгли парчета шлифован кристал. Според слуховете това също е магия — специално обработеният кристал можел да помага на слабото зрение.

Една безкрайна минута минава в пълна тишина. Усещаш, че целият пазар гледа към теб. Неочаквано господин Едолон рязко вдига ръка и отправя показалец към майка ти.

— Радвай се, жено! От днес твоят син тръгва по труден, но славен път. Чака го бъдеще на велик вълшебник.

Колкото и да е странно, майка ти се разплаква.

— Че как тъй, господин Едолон? Как тъй ще ме лишите от опора на старини? Аз съм само една бедна вдовица. Какво ще правя без скъпото си момче…

— Жено, не ме дразни! — строго я прекъсва вълшебникът. — И за тебе идват хубави времена. Да знаеш, че кравата ти ще дава повече мляко от всяка друга в областта. А пък за градината ти да не говорим. От петдесет левги ще се стичат хора, само и само да видят твоите зеленчуци. Е, разбрахме ли се, или да търся друго момче?

— Разбрахме се, господин Едолон — бързо отвръща майка ти и започва да бърше очи с крайчето на престилката си. — Аз съм само една неграмотна вдовица, ама вие сте учен човек и сигурно знаете кое ще е най-добро за детето.

Господин Едолон те хваща за рамото. Макар че пръстите му пипат съвсем леко, усещаш в тях някаква непреодолима сила.

— Е, момко, искаш ли да ми станеш чирак?

Гърлото ти се е вцепенило, затова само кимваш. Старият вълшебник се усмихва.

— Добре, да вървим тогава. — Той вдига ръка към майка ти. — Мълчи, жено. Не му трябва багаж, у дома съм приготвил всичко необходимо. Хайде, сбогувай се с момчето… и не плачи. Не плачи, казвам ти! Не мога да понасям сълзи!

Премини на .

Епизоди

1

— Хей, къде се бавиш? — отеква от долния етаж гласът на стария маг.

Стреснато надигаш глава. Отново си се унесъл в мисли. Хубава работа. Само това остава — да реши господин Едолон, че си заплес. Не бива да го разочароваш още от първия ден!

Хвърляш последен поглед из таванската стаичка. Подредена е скромно, но уютно — голямо легло, маса, два стола, шкаф за дрехи и емайлиран умивалник. Вече си проверил шкафа — новичките дрехи в него са тъкмо като за теб. Личи си, че господин Едолон има намерение да се грижи добре за своя чирак.

Излизаш от стаята и изтичваш надолу по стръмната стълба. Господин Едолон е във вестибюла и нетърпеливо потропва с крак.

— По-живо, момко! Слушай ме сега. Мислех да поговорим подробно, но днес ще имам да свърша нещо важно. Затова стой тук и ме чакай. Ако ти стане скучно, хвани се на работа. Можеш да донесеш вода, да нацепиш дърва, да измиеш пода… И не пипай нищо, ако не си сигурен за какво служи! Разбираш ме, нали?

Без да чака отговор, той припряно излиза и затръшва вратата зад гърба си.