Читать «Пъклената кула» онлайн

Любомир Николов

Пъклената кула

Увод

Странен ден. Даже не странен, ами направо объркан. Така си мислиш, докато подреждаш зеленчуците върху сергията. Още от сутринта нищо не е както друг път. Например това, че майка ти те накара да се измиеш даже зад ушите, а после заръча да си облечеш новите дрехи. Като че ще ходите на църква, а не на пазара да продавате репички и марули.

Поклащаш глава. Добре де, да бяха само дрехите, ще рече човек, че просто я е прихванало настроението. Обаче не е така. Я гледай другите сергии. На всяка сергия по едно момче — дошъл е даже Корсо Дебелака, дето от мързел се чуди къде да се дене. И най-главното — всички до един измити и спретнати. Ама каква е тая работа? Да не би кметството да е обявило награда за най-чистоплътен хлапак?

Ненадейно отговорът идва под формата на тих разговор зад гърба ти. Когато чуваш думата „спретнати“, леко извиваш глава и хвърляш поглед назад. До майка ти е спряла леля Розана от Долния квартал. Е, ако в тоя град има осведомен човек, това е тъкмо старата клюкарка. Само не бива да забележат, че ги слушаш.

— … направо да им се не нагледаш — говори с фалшиво умиление леля Розана. — Какви са хубави, чистички момчета! Няма да му е лесно на господин Едолон.

Наостряш уши. Господин Едолон! Старият вълшебник! Че какво общо има той с новите дрехи и миенето зад ушите?

— Ха, нямало да му е лесно! — презрително възкликва майка ти. — Да не мислиш, че има кой знае какъв избор? Кого да вземе? Може би онзи лентяй Корсо? Или пакостник като малкия Алакан? Пази Боже! Мене слушай, Розана, сред цялата тая пасмина няма да намериш дори двама, дето да заслужават благоволението на господин Едолон.

— Тъй, тъй, миличка, съвършено си права — бързо се съгласява леля Розана. — И аз това исках да кажа. Как да си избере чирак господин Едолон, като всичките хлапетии са или магарета, или нехранимайковци?

— Да ме прощаваш, обаче не си права — възразява майка ти. — Има и свестни деца в тоя град. Поогледаш ли се малко, Розана, веднага ще разбереш какво искам да кажа. Ама той, господин Едолон, си знае работата. Мъдър човек е, ще избере онова момче, което заслужава.

— Права си, миличка, права си — потвърждава леля Розана. — Няма какво да му се бъркаме на господин Едолон. Той сам ще избере кого да вземе за чирак. Е, аз да бягам, че работа ме чака.

Докато старата клюкарка се отдалечава, ти продължаваш да подреждаш зеленчуците, но мислите ти се реят надалече от пазарния площад. Едолон! Колко легенди се носят за него… Разказват, че някога бил помогнал на краля във войната с подземните духове. Последната битка станала около връх Вълчи зъб и от тогава старата кула на върха запустяла. Никой не смее да ходи натам, защото из подземията под кулата още бродели страховити твари. А и да иска някой да влезе, не би успял. Според мълвата самият Едолон бил оградил върха с непреодолима магия.

И докато мислиш за всичко това, пред очите ти се появява самият господин Едолон. Облечен е във вехта, поизтъркана черна роба, която се спуска чак до петите му. Без да бърза той пресича пазара, като край всяка сергия спира и оглежда изпитателно момчето зад нея.