Читать «Проклятието на замъка Муш-Мурок» онлайн - страница 12

Тъй като сега не е време да анализираш разни аромати, хукваш с всичка сила по пътя. А зад гърба ти се раздава яростен рев:

— Идиотииии! Тъпацииии! Пак сте объркали казана! Не видяхте ли, че това е чорбата за вечеря?

Ухилваш се, без да спираш бягството. Значи в замъка са те посрещнали с нещо като хляб и сол. Хубаво гостоприемство, няма що!

Ала следващия вик е по-страшен:

— Пуснете кучетата!

Продължи на .

68

След дълго промъкване през гората най-сетне забелязваш отпред между дърветата стените на замъка. Обаче забелязваш и нещо друго, което те кара да спреш. На едно дърво е закована голяма табела:

СПРИ! НЕ ПРОДЪЛЖАВАЙ! ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!

ПОДВИЖНИ ПЯСЪЦИ!

Предупреждението е доста категорично. Ако го пренебрегнеш и продължиш напред, мини на .

Ако благоразумно решиш да се върнеш, ще трябва да избереш откъде да се приближиш към замъка:

От запад — прехвърли се на .

От север — попадаш на .

От юг, през главната порта — мини на .

69

Идеята ти се струва доста добра и след малко двамата напускате хана заедно.

Мини на .

70

— Добър ден — поздравяваш ти, като се приближаваш до един стар селянин. — Какви са тия щуротии, дето ги вършите?

Нещастникът въздъхва тежко и избърсва потта от челото си.

— Много добре го рече, странниче, щуротии. Измислици на барона, дано душата му да гори в ада во веки веков! Чул отнякъде, че подвижните пясъци били много добра защита. Затова сега ни кара да мъкнем тия купища напред-назад…

— Тъй, тъй — одобрително се обаждат още неколцина селяни. — Проклет да е барон д’Ангалак!

Сърцето ти се свива от жал за тия клетници. Ако обявиш кой си и ги призовеш да се вдигнат на бунт, продължи на .

Ако прекратиш разговора и отидеш да огледаш стените на замъка, мини на .

71

Излизаш от гората и решаваш, че табелата наистина е била за заблуда. Под стените на замъка се простират равни зелени ливади. Тръгваш напред… и скоро откриваш колко измамен може да бъде един пейзаж. Защото под зелената трева наистина се крие коварно мочурище. Преди да осъзнаеш какво става, вече си хлътнал до кръста и продължаваш да потъваш.

Не ти остава нищо друго, освен да нададеш отчаяни вопли. И след минута в сърцето ти трепва надежда — от гората към тресавището се задават цяла група дрипави селяни. Минута-две те следят с жив интерес как се бориш за живота си. Накрая най-старият пита:

— Хей, какво търсиш там?

— Не ми е до приказки — задъхано отговаряш ти. — Измъкнете ме по-бързо.

— Да те измъкнем ли? — изненадва се старецът. — Че защо?

Какво ще отговориш?

„Защото това е ваш човешки дълг“ — мини на .

„Защото аз съм младият граф дьо Муш-Мурок, който ще ми освободи от тиранията на злия барон д’Ангалак“ — прехвърли се на .

„Защото ще ви дам петдесет гроша“ — мини на (стига да ги имаш).

72

Икономията е майка на богатството, решаваш ти и заобикаляш просяка, без да обръщаш внимание на жалните му молби. Впрочем, като стана дума за богатство… случайно да си чувал наскоро някой да споменава за двеста жълтици?

Да — мини на .

Не — мини на .

73

Добре де, както искаш. Само не се оправдавай после, че не знаеш да четеш. Нали те предупредиха!