Читать «Проклятието на замъка Муш-Мурок» онлайн - страница 11

Мини на .

60

Панделио се усмихва широко.

— Добре, добре. Разбирам, че сериозен човек като теб трябва да пази тайните си. Не ти се сърдя. Но ако ми позволиш да ти дам съвет, най-добре ще е да имаш компания по пътя в тия смутни времена. Искаш ли да пътуваме заедно?

Ако се съгласиш, мини на .

Ако откажеш, продължи на .

61

Когато разкриваш името си, смаяните селяни захвърлят лопати и колички. Над купищата пясък се надигат възторжени викове:

— Муш-Мурок!

— Младият граф!

— Ура, това е той!

С радостни възгласи селяните се струпват около теб. Ентусиазмът им е толкова трогателен, че се просълзяваш. Добрите хорица… Има само едно странно нещо — непрекъснато говорят за някакви си двеста жълтици.

— За какви пари става дума? — питаш ти.

— Ами… за наградата, дето баронът я дава за теб — простодушно пояснява най-близкият селянин.

— Ах, вероломни твари! — надаваш свиреп крясък ти. — Значи искате да продадете своя спасител за трийсет сребърника.

— А, не — възразява селянинът. — Много е евтино. Под сто и петдесет жълтици няма да приемем.

Възмутен от това коварство, ти изваждаш меча, но не успяваш дори да го размахваш. С един удар отзад по главата някой те изпраща в страната на сънищата.

Продължи на .

62

Докато търчиш с всички сили към гората, зад гърба ти се раздава свиреп рев. Ханджията е усетил кражбата! Мини на .

63

Ханджията те оглежда презрително и иска да му платиш още сега. Без да спориш с него, бръкваш в кесията и му даваш гроша (отбележи това в дневника).

След малко паницата с чорба е пред теб. Нахранваш се и излизаш от хана.

Мини на .

64

— Наш човешки дълг е да не си пъхаме носа където не ни е работа — мъдро заявява старецът. — Хайде да си вървим, момчета!

Ако се решиш да разкриеш на селяните кой си, мини на .

Ако им обещаеш петдесет гроша, продължи на .

А ако не ти допада нито едното, нито другото, ще трябва да се примириш с неизбежната гибел край стените на замъка.

65

Без да чака втора покана, непознатият сяда до теб и лакомо атакува парчето печена гъска, което щедро му връчваш. Няколко минути над полянката царува тишина, нарушавана само от задружното ви мляскане. Но дори и една едра гъска не може да се опре на двама изгладнели пътници. Когато на тревата остава само куп оглозгани кокали, непознатият избърсва уста и те оглежда любопитно.

— Да ти се представя. Аз съм Панделио, пътешественик и любител на приключенията. А ти кой си и накъде отиваш?

Ако му разкриеш мисията си, мини на .

Ако кажеш, че предпочиташ да не говориш на тази тема, мини на .

66

Клетникът те изпраща с хиляди благословии, а ти продължаваш пътя си. Хубаво нещо е да споделяш с ближния земните си блага. Впрочем, като стана дума за пари… случайно да си чувал наскоро някой да споменава за двеста жълтици?

Да — мини на .

Не — мини на .

67

Облива те горещ водопад. Изтръпваш и за част от секундата очакваш да бъдеш сварен жив. Но се оказва, че течността не е чак толкова гореща. И при това има някакъв странен, дори може да се каже приятен аромат.