Читать «Нощта на върколака» онлайн - страница 2

— Името ми е Леодил, син на граф Аладон. Изпълнявам заповедта на владетеля да се явя в замъка Алтагор.

Чернобрадият мъж избухва в презрителен смях и размахва ръка към спътниците си.

— Чухте ли? Копелето на дъртия Аладон решило да се нареди сред бойците! Е, добре, изслушай ме сега, сополанко. След като благоволи да си кажеш името, нека се представя на свой ред: аз съм дук Аркал де Маладига, а това са моите братя Дзеко, Пино и Биларон. Не ти забранявам да изпълниш кралската заповед. Но запомни едно: тази нощ победата ще бъде моя. Забравиш ли го, ще трябва да освежа паметта ти с острието на меча.

Вглеждаш се в злобните очи на Аркал де Маладига. Изобщо не знаеш за каква победа говори, но гордостта ти е засегната болезнено. Как ще постъпиш сега?

Ако решиш да отговориш на предизвикателството, премини на епизод .

Ако предпочетеш временно да се примириш с грубите думи, продължи на епизод .

2

Докато се приближаваш към „Златната подкова“, с изненада откриваш, че нещо не е наред. От хана не долита нито звук. Ловците на блатни плъхове, които обикновено пълнят хана, сякаш са се изпокрили някъде. Как ще постъпиш сега?

Ако влезеш вътре, за да попиташ ханджията какво е станало, мини на .

Ако решиш първо да обиколиш тихичко заведението и да огледаш, прехвърли се на . Но не забравяй — всяка изгубена минута дава предимство на братята Маладига!

3

Реакцията ти е отлична, но стрелата на Биларон се оказва по-бърза. Рухваш на дъсчения под, пронизан в гърлото. С премрежен поглед виждаш как нападателят се прехвърля през прозореца и изтичва към теб с изваден меч.

Успяваш само да си помислиш, че братята са се погрижили да отстранят всички конкуренти в преследването на върколака. Сетне стоманата се впива в сърцето ти.

4

Предчувствието не те е излъгало. Виждаш как Пино надига арбалета си, готов за стрелба. Подлостта на тия хора е изумителна, но сега нямаш време за възмущение. Рязко отскачаш настрани и стрелата изсвистява край ухото ти. Без да оставиш време на врага да презареди, побягваш през дълбокия сняг.

Надяваш се само на едно: че Аркал не ще иска да си губи времето с преследване. И надеждата ти се оправдава. Когато поглеждаш назад, братята Маладига вече се отдалечават по пътя към мочурището.

Спираш и бавно се връщаш назад. Твърдо си решил да продължиш към Гнилото мочурище, но отново се колебаеш как да го сториш.

Ако желаеш веднага да тръгнеш напред, прехвърли се на .

Ако изчакаш десетина минути, за да не се натъкнеш пак на противниците, мини на .

5

Трепетликовата стрела изсвистява през полумрака, но абатът вдига ръка и тя се разпада с пукот, преди да го достигне.

— Значи така, опитваш се да ме победиш тук, в центъра на моята мощ? — глухо изрича гробовният му глас. — Мислех да ти предложа нещо по-добро, но както искаш…

Опитваш се да побегнеш, ала нозете ти са като сковани. Усещаш как ледената десница на прокълнатия докосва челото ти и след миг политаш с писък в бездънната яма…

6

Сам не знаеш защо, но имаш чувството, че си попаднал в древно гробище. Над заснежения склон сякаш витае някаква мрачна магия. Промъкваш се нагоре през горичката, а блатните огънчета танцуват над главата ти, за да имаш поне малко светлина в мрака. Когато достигаш острия връх на могилата, фосфоресциращият рояк се спуска надолу и започва вихрен танц между две борчета. Пламъчетата явно искат да ти подскажат нещо. Бързо разравяш снега… и ръцете ти докосват грубо издялано парче дърво, облепено с влажен мъх. Под мъха то се оказва покрито с изумително изящна резба — от повърхността му гледат образите на всички зверове и птици, които познаваш и поне на още два пъти по толкова, за които не си и чувал.