Читать «Нощта на върколака» онлайн

Любомир Николов

Нощта на върколака

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

Драги читателю,

Ако все още не ти е попадала книга-игра, трябва да знаеш, че този път авторът няма да ти предложи чужди приключения. Героят сега си самият ти. В предстоящото приключение всичко ще зависи единствено от тебе — от твоята храброст, съобразителност и находчивост.

Рисковете са много — но вярвам, че ти ще съумееш да преодолееш всички препятствия и да постигнеш победа в ледената Нощ на върколака.

ПРАВИЛА НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

За разлика от други книги-игри, този път правилата са пределно прости. Единственото което ще ти трябва, е таблицата на шанса. В хода на твоето приключение съдбата ти неведнъж ще зависи от случайността. За да определиш как продължават събитията, ще се налага да проверяваш шанса си. Това ще става чрез таблицата, поместена в края на книгата. За да изпробваш своя шанс, трябва да посочиш със затворени очи едно число от таблицата. Така ще разбереш каква участ те чака по-нататък.

А сега е време за самото приключение.

1

Последните кървави лъчи на залязващото слънце играят по заснежените хълмове на Алтагорската долина, когато ти излизаш на превала и хвърляш поглед надолу. Сред гъстеещите сенки под теб се извисява мрачният силует на замъка Алтагор. Дребни човешки фигурки пъплят по пътищата към него, други се тълпят около крепостния ров и на дълга върволица минават по подвижния мост. При други обстоятелства оживлението би изглеждало необичайно за мразовития зимен ден. Но не и днес. Защото заповедта на владетеля Ригоболд е категорична: всички мъже, годни да носят оръжие, трябва да се съберат по залез слънце в двора на кралския замък.

Докато слизаш по стръмния заледен път, ти тревожно оглеждаш долината. Какво може да означава кралската заповед? Обикновено подобни сборове се свикват само при вражеско нашествие, ала сред снежните полета като че няма никакви признаци на тревога. Тук-там в далечината бавно се тътрят волски каруци, натоварени с дърва. Над селцата мирно се вият синкави струйки дим. Не, казваш си ти, не може да бъде война. Самият въздух в тази долина е изпълнен с чувство на покой и безметежност. Но тогава… какво е заставило Ригоболд да вдигне поданиците си на оръжие?

Унесен в тия мисли, ти не усещаш кога си се озовал в подножието на хълма. И изведнъж те стряска гърлен вик:

— Хей, ти! Дай път!

Стреснато отскачаш от пъртината. В следващия миг край тебе профучават четирима конници с развяни алени плащове. Копитата на грамадните им жребци те обсипват със сняг и ти се готвиш да изругаеш, когато първият конник вдига ръка и цялата група рязко спира.

Оглеждаш се. Освен четиримата конници наоколо няма жива душа, тъй че внезапното спиране може да означава само едно: те желаят да разговарят с тебе. Правиш няколко крачки напред и заставаш до тях.

Водачът на групата е широкоплещест мъж с буйна черна брада и мрачни очи под масивния стоманен шлем. Противно на всички закони на любезността ръката му демонстративно опипва дръжката на меча.

— Кой си ти и накъде отиваш? — грубо пита конникът.

За момент се изкушаваш да заявиш, че това не е негова работа, но възпитанието надделява и ти отговаряш: