Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 79

Мина доста време, докато той изобщо съумя да събере мислите си. Прахът сякаш се поразреди. Харка изведнъж си спомни, че има ловно оръжие, и тъй като сега конят му сякаш тичаше по-свободно и кафявите гърбове не напираха вече застрашително от всички страни, той стисна лъка, постави стрелата и изопна тетивата. Ето… едно рошаво кафяво животно се мярна наблизо… и Харка запрати стрелата! Грабна втора и изпъна лъка… Прахът все още беше доста плътен и очите на момчето се бяха слепили… То стреля отново, а мустангът продължаваше да го носи напред и напред, без то да го направлява… Харка стреляше и стреляше… сякаш го бе обзел някакъв бяс и непрекъснато трябваше да стреля, още една стрела и още една… и ревеше до прегракване, докато прахът съвсем го задуши… и летеше напред, все напред… и стреляше… докато запрати и последната си стрела и колчанът му се изпразни Мустангът премина в лек галоп…

Изведнъж въздухът около Харка просветна. Облакът прах се отъркаля на север. Около Харка стана ясно, небето се извисяваше над него съвсем синьо, слънцето блестеше. Лъчите му падаха върху една утъпкана и разровена, покрита с прах земя, върху един мустанг с разпенена уста, чиито хълбоци се издигаха и се спускаха и чиято козина се бе превърнала в дебела кора от прах. Те падаха върху едно момче, чиято покрита с прах коса се беше слепила върху влажните слепоочия, чийто дух учестено излизаше през разтворената му уста, и… падаха върху един бизон който беше втренчил налетите си с кръв очи в младия ездач. Конят остана за миг неподвижен, като изсечен от камък, бизонът също не се помръдна. Харка не можеше да отмести поглед от чернокафеникавия колос. За първи път през живота си той стоеше лице с лице пред животното, което означаваше за него и за немуподобните шатри, храна, живот — ако го убиеха. От кожата на гърба на бизона стърчаха множество стрели… Той изглеждаше целият набоден… и макар че Харка почти не можеше да събере мислите си, все пак от един поглед разбра, че това бяха неговите собствени, всичките му стрели! Всичките му стрели стърчаха от кожата на гърба на този бизон, ала бизонът беше жив и гледаше него, ловеца, с подигравателен поглед. Какво щеше да стане сега?