Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 54

Харка се мушна като жените и останалите деца в постелята си, ала не можа да се успокои. Сега да имаше едно мацаваки, той щеше да хвърли в ужас през нощта стоте въоръжени с лъкове и стрели пани, той сам! Едно мацаваки! Все по-дълбоко се загнездваше в него желанието и той не можеше вече да се освободи от тази мисъл.

Не можеше да стои повече в шатрата. И без това постелята му беше до изхода, така че никой освен Унчида не забеляза как Харка се измъкна навън.

Отначало момчето не отиде много надалеко. Направи само няколко крачки до шатрата на заклинателя и се спря пред нея. На един дълъг прът пред Заклинателската типи, сред тайнствени маски и изсушени животински кожи се полюшваше мацаваки, което беше убило майката на Харка и което Харка беше взел плячка и после бе принесъл в жертва. Той нямаше право да си го вземе. Дори не биваше подобна мисъл да му мине през ума. Харка стоеше и гледаше втренчено полюляващото се мацаваки.

После изтича от бивака навън, за да сложи в ред мислите си сред мрака и самотата. Прекоси брода на реката под погледите на съгледвачите и навлезе с мокри и студени крака на север в прерията. Там не бяха изпратени постови, тъй като смятаха, че е достатъчно да наблюдават широката река откъм южния бряг. Никой не извика на Харка да се върне назад. Постовите знаеха, че синът на вожда действува всякога смело и същевременно разумно. Така момчето можеше само да определи пътя си.

Въоръжен със своя нож, Харка се придвижваше нагоре по течението на реката. Около него цареше пълна тишина. Над целия бивак и околността му беше легнало мълчание, откакто с настъпването на нощта мъжете бяха прекъснали безрезултатния танц на бизоните. Само реката пееше своята монотонна песен, прекъсвана от време на време от по-силния плисък на водата.

Когато нощният вятър изсуши кожата на Харка, той си потърси местенце за почивка, наблюдение и размишление. Скри се много добре в тревата, дори си приготви шапка от треви, за да може да вдига главата си незабелязано, и после реши да прекара нощта сам. Тъй като трябваше да бъде много внимателен сред пустошта, той беше принуден да мисли за друго, а не за своето мацаваки, пък и сам искаше да насочи мислите си другаде. Бореше се храбро срещу глада и умората. Искаше да постави сам себе си на изпитание, за да види доколко умее да се владее.

Ако се съдеше по звездите, вече наближаваше полунощ. Неочаквано Харка забеляза нещо, което му направи впечатление. На север от него на една ниска поляна няколко високи треви се раздвижиха срещу вятъра. Причината за това можеше да бъде само някое животно или човек. Харка обаче не беше дочул никакво шумолене. Живото същество трябва да беше много похватно и да се придвижва съвсем леко. Момчето насочи напрегнато поглед. Не можа обаче да види нищо повече. Затова предположи, че живото същество все още стои зад тревите. Може би някое животно беше построило там жилището си. А може би някой човек се беше спрял там.

Какво да предприеме?

Харка често беше ходил с баща си на лов и се беше научил на търпение. Зачака. Повдигна малко глава, за да може да вижда по-напред, но стори всичко така бавно и така внимателно, че издигането на венеца от треви на главата му едва можеше да се забележи сред останалата трева, И тогава той леко потрепера от изненада. Близо зад стръковете трева, които се бяха раздвижили съмнително, забеляза човешки крак, малък крак, като на момче, обърнат така, сякаш момчето лежеше по корем на земята, с глава, скрита зад туфата високи треви.