Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 45

Вятърът отново бръснеше над тревите, които се огъваха под напора на неговата сила. Далеко на запад Скалистите планини се очертаваха все по-ясно. Когато на третия ден Мечата орда отново стигна до един поток, той вече беше по-широк, по-дълбок и по-силен от всички рекички, които бяха срещали досега по пътя си Върховете на Скалистите планини, които ограждаш на запад покритото с трева високо плато, все още носеха своите блестящи снежни корони, ала снегът навярно беше започнал да се топи и на най-високите места. Харка разглеждаше силно течащата, буйна вода, която сега, през пролетта, изпълваше коритата на реките и напираше по високите брегове. Тя беше жълта и мътна и там, където някой довлечен дънер се спреше залутан на стръмния бряг и препречеше пътя на вълните, започваше силно да бучи.

Преселническата колона трябваше да прекоси този превърнал се в река поток, ала за това беше необходимо да намерят брод. Хавандшита, старецът, който през своя дълъг живот беше познал много прерии, реки и гори, изглежда, че знаеше сигурно откъде могат да минат. Той поведе Мечата орда заедно с шатрите нагоре по реката. След два часа намериха брода. Тук ниските възвишения, които се точеха редом с реката, се разделяха, така че реката течеше почти двойно по-широка и по-спокойна, и тук-таме от водата се подаваха няколко пясъчни прагове.

Матотаупа слезе от коня си, кимна на Харка да се приближи и му даде да държи жребеца. Той сам, с копието в ръка, тръгна заедно с Хавандшита да намери път през реката. При това мъжете не сметнаха за необходимо да свалят дрехите си. И да се намокреха кожените им панталони над коленете, те пак щяха да изсъхнат, а индианците умееха да щавят кожите така, че да не се втвърдяват.

Преди всяка стъпка, която правеха във водата, двамата вождове издаваха копията си напред и изпробваха с тях дълбочината и силата на придошлата река. Когато я прекосиха, те се посъветваха нещо на отсрещния бряг. После се върнаха обратно през брода и дадоха на всички заповедта да минат реката през същото място. Опънатите между боровите колове кожени постилки, които конете влачеха след себе си, бяха закачени на такава височина, че да не могат да се из-мокрят от стигащата до коленете вода. Предпазливо и внимателно водеха жените товарните коне направо през брода, докато момчетата оставиха конете си да полудуват във водата и да се поосвежат. Когато краят на преселническата колона достигна южния бряг на Северна Плата, мъжете, които вървяха начело, се спряха и веднага всички ездачи застанаха на място. Предадено бе нареждане да разтворят шатрите тук, на брега на реката, за настъпващата нощ. Това учуди всички, понеже слънцето грееше още високо на небето, но сигурно имаше сериозно основание да се даде такова нареждане. Никой обаче не беше доловил предупредителен вик на съгледвачите и Харка, който се намираше в средата на колоната, не беше видял да се връща никой от разпратените следотърсачи. Може би пък той не беше забелязал това поради хълмистата повърхност на южния бряг на реката.