Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 38

Харка изрева с цяло гърло и насочи пушката заплашително по посока на ожесточено сражаващите се противници. Бойците на пани, които познаваха въздействието на вълшебното оръжие, отново бяха обзети от ужас и ярост. Някои побягнаха, други се хвърлиха към Харка. Това облекчи донякъде положението на застрашените дакота и те се възползуваха, за да се нахвърлят с нови сили върху врага. Междувременно Матотаупа беше успял, сражавайки се за трупа на убития главатар да победи с копието и другия си най-силен противник и нададе ликуващ мощен победен вик. Това сплаши отново неприятеля. Останали без главатар, те се биеха разпръснато и все по-голям брой от тях търсеха спасение в бягството.

Бойците на дакота се хвърлиха безредно подир тях, докато бойната свирка на вожда им ги подкани да се спуснат в подредени редици подир бягащия неприятел.

Харка бързо схвана новосъздаденото положение. Ала веднага трябваше да помисли за себе си, защото преследвачите му, които бяха взели на прицел него и плячката му, се приближаваха. Този път момчето възприе нова тактика. Отначало то беше се отдалечило навътре в прерията, за да отклони част от неприятеля и да го изтегли от центъра на полесражението. Сега той препусна към групата на дакота, предвождана от Матотаупа, и потърси там закрила. Хората му посрещнаха него и плячката му с ликуващи възгласи. Бойците го обградиха. Неколцина извърнаха конете си, за да спрат четиримата му преследвачи.

Сега вече дакота бяха сигурни в победата си и съпротивата на пани съвсем отслабна. Дори и последните, които бяха продължили да се бият, сега побягнаха. Оттегляйки се, те пуснаха стрелите си към бързо препускащите подир тях дакота.

Групата им все повече се разпръскваше и най-после и последният жив пани изчезна от хоризонта.

Разнесе се ниският звук на бойната свирка на вожда Матотаупа, който свикваше бойците си да се подредят.

Пръснатите бойци започнаха бързо да се връщат. Всички заобиколиха главатаря на пани, който лежеше в тревата. Матотаупа го беше убил с един удар на копието си. Мъжете на Мечата орда размахаха оръжията си и с нови викове освободиха сърцата си от възбудата след боя.

Откъм юг колоната на жените и мъжете, предвождана от Хавандшита, пое обратно към бойното поле, където товарите им лежаха още в тревата. Малко посъди се бяха изпочупили, два пръта, върху които опъваха шатрите, се бяха счупили, но инак жените намериха всичко, както си го бяха оставили. Неколцина мъже помолиха жените да превържат раните им. Превързаха с навлажнено лико само онези от раните, които кървяха, опасно. По-леките бойците оставиха открити, та кръвта да се съсири по-бързо и те да завехнат от само себе си. Кракът на Матотаупа беше силно одран с нож. Унчида го превърза. На рамото на Летния дъжд зееше лоша рана; нечие копие беше разкъсало мускула и засегнало костта. Боецът трябваше да отиде при Хавандшита, заклинателя. Макар да не разбираше от вътрешни болести, за външни наранявания старецът беше прекрасен лечител и веднага му се удаде да намести засегнатата раменна кост. Докато оправяха ръката му, Летния дъжд беше стиснал здраво зъби, като се стараеше дори да не разкриви лице, та камо ли да издаде съвсем недостоен за един боец вик на болка. Хавандшита извика Унчида и тя донесе стиска лечебни билки, които беше събрала сутринта. Сложиха билките под превръзката върху разкъсаното месо. Пребледнял, но без да се олюлява, Летния дъжд се отправи към коня си, твърд като ранен бизон. Унчида му подаде да пийне глътка вода от един кожен мех. Четан и Шонка също бяха ранени. Една профучала стрела беше одрала кожата на ръката на Четан над мишницата, а Шонка бе получил силен удар с бойна тояга, който едва не му беше разбил черепа. Двамата младежи се бяха сражавали храб-ро и всеки знаеше, че сега позорът им, задето бяха изо-ставили поста си през нощта по време на нападението на вълците, вече беше заличен. Харка разтри и раздвижи силно ръката си, която някакъв кон беше ритнал с копитото си. От удара ръката силно го болеше, но Харка все пак беше доволен, че още може да я движи.