Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 37

Яздейки, Харка забеляза, че Хавандшита, а заедно с него керванът на жените и децата се бяха раздвижили Плазовете с прътовете на шатрите, чергилата, дрехите, посъдите и сечивата си те бяха оставили върху тревата. Една част от кучетата се навъртаха край товара, с надежда да намерят нещо за ядене, а останалите тичаха заедно с жените и децата.

Харка изкрещя още веднъж, за да предизвика врага, и вдигна плячката си нависоко, така че всички да я видят. Ядовит възглас и после многогласен прегракнал рев откъм редиците на пани потвърдиха, че те го бяха забелязали. Стрели профучаха подире му. Умело, като истински боец, той се наклони на обратната към врага страна на коня си, за да запази тялото си. Стрелите профучаха над гърба на коня. Харка успя да стигне до един хълм и се прикри там, за да се ослуша и за да хване по-добре пушката, която почти се беше изплъзнала от ръцете му. Долови вече ударите от копитата на ездачите, тръгнали подире му. Прецени, че преследвачите му са шестима или седмина души. С един вик той насърчи жребеца си да се впусне отново напред. Животното беше много бързо и подчинявайки се на инстинкта си, побягна далеч от виковете и боя. Момчето беше съвсем лек ездач и затова препускаше върху жребеца с отпусната юзда през прерията. Конят беше издал глава напред; ноздрите му бяха широко разтворени, въздушното течение развяваше гривата и опашката му. Харка се притисна до врата му. Когато извърна глава назад, видя преследвачите си на билото на хълма. Те крещяха от ярост, двама дори отново опънаха стрелите си, ала момчето вече беше избягало твърде много напред, за да могат да го улучат. За бързо препускащия кон триста и петдесетте метра бяха съвсем незначително разстояние. Украсените с пера вестители на смъртта се забиваха със своите острия и куки в тревата, без да постигнат целта си. Харка се изправи и вдигна още веднъж пушката, за да се подиграе на преследвачите си. В този миг тя изгърмя, без малкият дакота да усети как беше предизвикал изстрела. От сътресението и от силната изненада я пусна на земята. Ала въздействието на изстрела беше голямо. Преследвачите му помислиха, че той умее да си служи с тайнственото оръжие на техния главатар, и изчезнаха веднага от хълма. Харка смушка коня си и го насочи обратно, за да вземе пушката. Нямаше нужда да слиза на земята. Увисна с крак в примката, захваната за крака на мустанга, и вдигна пушката от тревата, без да забавя препускането на коня. Изправи се гордо върху гърба на животното и възлезе с него на билото на възвишението, откъдето преди малко бяха изчезнали преследвачите му.

Оттук обгърна още веднъж с поглед полесражението. Жените и децата бяха отминали заедно с Хавандшита далеко напред и вече не ги грозеше опасност, освен ако бойците на пани излезеха победители над дакота.

Бойците продължаваха да се бият в пълно безредие. Главатарят на пани лежеше мъртъв на земята. Матотаупа беше си взел отново копието и се мъчеше да отстрани един разбеснял се неприятел, който не му даваше възможност да докосне още веднъж с острието на копието си мъртвия главатар според индианските бойни обичаи. Заедно с група бойци Летния дъжд беше хвърлил в пълен безпорядък и изтикал назад лявото крило на бойците на пани. Дясното им крило обаче все още имаше надмощие и затова повечето мъже на Мечата орда се устремиха натам, за да подсилят своя фланг.