Читать «Кой съм този път?» онлайн - страница 8

— О! У дома.

— Моля те, заведи ме на коктейла.

Той се изчерви.

— Боя се, че не си падам особено по коктейлите. — Нямаше и следа от Марлон Брандо. Изглеждаше смутен, уплашен, срамежлив — всичко, с което се славеше Хари, когато не играеше.

— Добре — съгласи се Хелън, — ще те пусна. Но искам да ми обещаеш нещо.

— Какво? — попита той и имах чувството, че ако го пусне, ще хукне към прозореца и ще скочи.

— Искам да ми обещаеш, че ще останеш тук, докато ти донеса подаръка.

— Подарък? — повтори той, още по-вцепенен от страх.

— Обещаваш ли?

Обеща. Това бе единственият начин отново да освободи ръката си. И остана там, потънал в неудобство, а Хелън слезе в дамската гримьорна, за да донесе подаръка. Докато чакаше, много хора се изредиха да го поздравят за играта му. Но поздравленията никога не го бяха правили щастлив. Просто искаше да се махне.

Най-накрая Хелън се върна с подаръка. Оказа се малка книжка с червена панделка за отбелязване на страницата. Беше „Ромео и Жулиета“. Хари се смути. Успя само да измърмори: „Благодаря“.

— Отбелязала съм любимата си сцена — каза Хелън.

— Ъ-хъ — изсумтя Хари.

— Не искаш ли да разбереш коя е любимата ми сцена?

Наложи се да отвори книжката при червената панделка.

Хелън се приближи до него и зачете една реплика на Жулиета:

— „Кажи: Защо и как дошъл си тука? Висока е градинската стена и ако нашите те сварят в двора, за тебе това място ще е смърт!“ — Тя посочи следващия ред. — Виж сега какво отговаря Ромео.

— Ъ-хъ — каза Хари.

— Прочети репликата на Ромео — настоя Хелън.

Хари се прокашля, за да прочисти гърлото си. Не искаше да чете, но се видя принуден:

— „Върху криле любовни тук долитнах — прочете Хари с нормалния си глас, но изведнъж се промени. — Не спират зидовете любовта. — Той се изправи и сякаш се подмлади с осем години. Отново стана весел и жизнен. — Когато нещо е възможно, тя не се поколебава да го стори!“

— „Ако те сварят тук, ще те убият“ — прочете Хелън и го дръпна към кулисите.

— „Очите ти са много по-опасни — продължи той — от двеста техни техни шпаги! — Хелън продължаваше да го води към изхода от сцената. — Усмихни се и аз ще съм неуязвим за тях.“

— Не искам да те видят тук! Върви си! — каза Хелън и не чухме повече. Двамата излязоха през вратата и изчезнаха.

Не се появиха на коктейла. Седмица по-късно се ожениха.

Изглеждат много щастливи, макар че от време на време са доста странни, в зависимост от това, коя пиеса четат в момента.

Онзи ден се отбих в телефонната компания, за да се оплача за поредната сгрешена сметка. Попитах Хелън коя пиеса четат с Хари.

— През последната седмица — отговори тя — бях омъжена за Отело, обичана от Фауст и отвлечена от Парис. Не смяташ ли, че съм най-щастливата жена в града?

Казах й, че и аз мисля така, а освен това и повечето други жени.

— Те също имаха шанс — отбеляза Хелън.

— Повечето не бяха в състояние да издържат на вълнението — поясних аз и споменах, че са ме натоварили да режисирам друга пиеса. Попитах дали мога да разчитам на тях двамата с Хари. Тя се усмихна широко и каза:

— Кои сме този път?