Читать «Момчето, с което никой не можеше да се справи» онлайн - страница 5

Джим му се усмихна тънко, с дързост.

— Махай се! — каза му Хелмхолц.

— Какво ще направиш? — попита момчето.

— Ще изчистя. Ще спася, каквото мога — отговори учителят по музика зашеметен. Взе топка памук от кошчето за боклук и започна да бърше киселината.

— Ще повикаш ли ченгетата? — попита Джим.

— Н-не знам — отвърна Хелмхолц. — Не мога да мисля. Ако те бях хванал да унищожаваш бас барабана, мисля, че щях да те убия с един удар… Но не съм в състояние да си обясня по интелигентен начин какво си… какво правиш.

— Време е това място да се изправи на нокти — каза Джим.

— Така ли? — попита Хелмхолц. — Сигурно е така, щом един от нашите ученици иска да го унищожи.

— Какво добро има тук?

— Предполагам, че не много. Това просто е най-доброто, което са успели да създадат хората. — Беше безпомощен. Говореше сам на себе си. Знаеше доста начини да накара момчетата да се държат като мъже. Основаваха се на момчешките страхове, мечти и любов. Но този тук нямаше нито страх, нито мечти, нито любов.

— Ако унищожиш всички училища — продължи Хелмхолц, — няма да ни остане никаква надежда.

— Каква надежда? — попита Джим.

— Надеждата, че всички ще са щастливи за това, че живеят. Дори и ти.

— Това е смешно — отбеляза Джим. — Тази дупка ми създава само неприятности. Кажи ми какво смяташ да направиш.

— Трябва да направя нещо, нали? — попита Хелмхолц.

— Все ми е едно — каза Джим.

— Знам, знам.

Хелмхолц вкара Джим в малката си стаичка до залата за репетиции. Набра домашния номер на директора на училището и зачака звънеца да вдигне възрастния човек от леглото.

Джим почисти ботушите си с някакъв парцал.

Хелмхолц неочаквано остави слушалката на мястото й, преди директорът да се обади.

— Интересува ли те изобщо нещо, освен да чупиш, блъскаш, късаш и унищожаваш? — извика учителят. — Нещо! Каквото и да е, освен тези ботуши?

— Хайде — отвърна Джим. — Обаждай се на когото ще се обаждаш.

Хелмхолц отключи един шкаф и извади отвътре тромпет.

— Ето! — извика той, запъхтян от емоции, — това е моето съкровище! Това е най-скъпото, което имам. Давам ти го да го смачкаш! Няма да те спра. Ще имаш допълнителното удоволствие да наблюдаваш как сърцето ми се къса, докато го правиш.

Джим го изгледа учудено. Той остави тромпета.

— Хайде! — продължи Хелмхолц. — След като светът се е отнесъл с теб толкова лошо, заслужава да смачкаш този тромпет!

— Аз… — започна Джим, но не довърши. Хелмхолц го улови за колана, подложи му крак отзад и го свали на земята.

Свали му ботушите и ги захвърли в ъгъла.

— Хайде! — извика учителят свирепо. Той изправи момчето на крака и отново мушна инструмента в ръцете му.

Джим Донини сега беше бос. Чорапите бяха останали в ботушите му. Погледна надолу Краката, които преди малко приличаха на черни топузи, сега бяха като пилешки крилца — кокалести и синкави, не съвсем чисти.