Читать «Фарс или никога вече самота» онлайн - страница 68

Когато разбрали кого са пленили, те едва ли не полудели от радост. За тях той бил цяло съкровище, но не като президент, а като лекар.

— Ура, лекар! Сега вече имаме всичко, от което се нуждаем — извикал единият.

Те изобщо не искали и да чуят за желанието му да умре. Накарали го да глътне нещо, което му се сторило като безвкусен вид фъстък. В действителност това били изварени и изсушени черва на риба, които съдържали противоотрова срещу „Зелената смърт.“

Але-хоп!

Те го накарали веднага да тръгне към банковия квартал, защото там лежал смъртно болният Хироши Разбъри20 Ямаширо, глава на семейство Разбъри.

Изглеждало, че човекът е болен от пневмония. Д-р Суейн не можел да направи нищо повече от това, което всички негови колеги са правили от един век насам — да поддържа тялото топло, а челото студено и да чака. Или треската щяла да премине, или човекът щял да умре.

Треската преминала.

За да изрази своята благодарност, семейството донесло на пода на фондовата борса в Ню Йорк Най-ценното, което притежавало. Имало часовник-радио, алт саксофон, пълен комплект тоалетни принадлежности, макет на Айфеловата кула с вграден термометър и тъй нататък.

От учтивост д-р Суейн избрал един месингов свещник от целия този куп боклуци.

Ето как се появила легендата, че той е маниак на тема свещници.

След този случай всеки му подарявал само свещници.

Той не харесвал комуналния начин на живот на семейство Разбъри, чиито правила изисквали между Другото и да си върти непрекъснато главата на всички страни и да търси похитения Исус Христос.

Затова той почистил фоайето на Емпайър Стейт Билдинг и се преместил там. Семейство Разбъри го снабдявало с храна.

А времето летяло.

По това време и Вера Чипмънк5 Запа се заселила там. И тя получила противоотрова от семейството, защото те се надявали, че ще се грижи за д-р Суейн.

Тя наистина се грижила за него известно време, но след това започнала да изгражда образцовата си ферма.

Много след това пристигнала малката Мелъди, бременна и тикаща разнебитена бебешка количка пред себе си, пълна с нейните трогателни земни блага. Сред тях бил и един дрезденски свещник. Дори в кралството Мичиган било добре известно, че легендарният крал на Ню Йорк бил луд по

свещниците.

Свещникът на Мелъди представлявал флирт

на благородник с овчарка в подножието на дънера на едно дърво, обвито с цъфнала лоза. Счупили го на последния рожден ден на стария човек. Една пияна робиня. Банда Чипмънк5 Ривера, го прекатурила.

Когато Мелъди се явила за първи път в Емпайър Стейт Билдинг и д-р Суейн излязъл да попита коя е и какво иска, тя коленичила пред него. Малките й ръчички държащи свещника, били протегнати към него.

— Здравейте, дядо — казала тя.

Той се поколебал за миг. После й помогнал да се изправи на крака. — Влез, влез вътре.

Тогава д-р Стейн не знаел още, че е станал баща на син по времето, когато се бил отказал от трибензо-депортамила Урбана. Предполагал, че Мелъди била случайна просителка и негова поклонничка. Нито пък изобщо е мислил при тази първа среща, че има някъде наследници. Никога през живота си желанието му за поколение не е