Читать «Фабрикантът на мечти» онлайн - страница 9

„На всеки сапунен мехур има негов портрет! — ревяха те. — Сега трябва и за него самия да мечтаем!“ В този момент в окото ми влезе едно стъкълце и като че ли нова светлина изгря около мене, и аз видях, за свой ужас, че всички сапунени мехури в цялото помещение носеха собствения ми образ, навсякъде виждах само себе си, не духах повече, но мехурите с портрета ми продължаваха да прииждат, трупаха се около мене и заплашваха да ме задушат; само в далечината още глухо тътнеха гневните гласове и аз напразно посягах с ръце наоколо, за да се вкопча в друг човек, но улавях само себе си. Така се събудих, окъпан в студена пот. И тогава се заклех пред себе си, по-нататък — е, накратко, политиката с мечти ми опротивя.

Възбуден от спомена, той крачеше нагоре-надолу из стаята.

— Твоята възглавница — пошушна Форбах на годеницата си, — ти си…

Амалия кимна.

— Не ме издавай — помоли тя.

— Няма — обеща Дормио, — но ти виждаш последиците от изкуственото ощастливяване с мечти. Можем да предначертаем само общите белези, успехът винаги се решава от индивидуалността. Защото сънят възниква от запаса струпани в съзнанието представи съобразно с обичайните асоциации. По този начин Азът се отделя от Аза и безкрайното разнообразие на тази действителност не е в състояние да обхване, а камо ли да направлява сънищата и мечтите или някакво дълбокомъдрено и добронамерено мислене. Твоята възглавница доставяше самосъзнание и жертвоготовност, но това, което при влюбените се разтваря в благозвучна хармония, при партийния деец се превръща в обезпокоителна борба. Щастието на влюбените расте с отдаването на личността, щастието на народите изисква свободното развитие на индивида.