Читать «Фабрикантът на мечти» онлайн - страница 5

C₆₃₂K₄₁₈N₂₆S₈Fe₂O₉₉

Бяха го изтръгнали от един убиец, който не можеше да спи от угризения на съвестта; оттогава той се радваше на спокоен сън без съновидения. Един философ, който бе привърженик на мистицизма, загуби органа на мечтите си при злополучно падане върху стомаха, като се спъна, в един от своите, кретащи подире му периоди, от този ден нататък той пишеше напълно разбираеми книги.

Дормио Форбах бе специалист по органа на мечтите. Той действуваше върху него отчасти направо чрез външни дразнения, отчасти свързваше според нуждата отделните части на мозъчната кора с органа на мечтите, като направляваше по този начин хода на въображението на съня. Основните му приходи идеха от разпродажбата на масово произвеждания от него илюзорен газ, който се пълнеше в специални импрегнирани каучукови възглавници и се вдишваше от клиентите. Тези възглавници, унасящи в мечти, бяха снабдени освен това с приспособления, чрез които се упражняваха леки дразнения върху онези органи на спящия, чиято дейност трябваше да се използува при съня. Едно очно дразнение симулираше преливания на багрите, които въображението на съня преобразуваше съобразно с едновременните останали дразнения и извършващите се асоциативни представи в произволни картини. Ако човек искаше например да види пейзажи, по подходящ начин се въздействуваше едновременно и върху ухото, изговаряха се имената на известни планини и местности, чуваше се шум от потракващи автомобили или нежен звън на стада и по този начин се направляваше асоциацията на сънищата.

На недоволния клиент, който се бе оплакал от съня за къщата, Форбах нареди да приготвят друга възглавница.

— Човек въобще не може да обърне достатъчно внимание върху индивидуалността на клиента — обясни Форбах на асистента си. — Ако знаех, че този мъж е женен, щях да имам едно наум. Знаете какво ни сполетя наскоро при поръчката на сънища с пейзажи. Спящият взел светлинното дразнение за опасен пожар вместо за слънчев изгрев, свирнята с рог в пастирския напев за пожарна тревога, скочил от леглото и излял върху него легена с вода. Ние трябваше да платим щетата.

— Вероятно е вдишал премного илюзорен газ.

— Не, ами той бил началник на пожарникарите.

Форбах отвори едно писмо, но веднага го хвърли ядосано на масата.

— Ето ти го същия случай! — извика той. — Д-р Миригер се отписва; какво сме си позволявали, да го караме да сънува избухване на холера! Какво, за бога, му пратихте?

— Той желаеше приятни, делови сънища и затова му, изпратих възглавница №6 с леки карболови дразнения и траурен марш. Мислех, че за един лекар би трябвало да е много приятно да помечтае за влошаване на здравословното състояние на града…

— Но моля ви, д-р Миригер не е медик.

— Невъзможно! Какъв е тогава?

— Директор на застрахователна банка.

— В такъв случай, разбира се! Незабавно ще му се извиня.

Почука се и един изключително елегантен, малко контешки облечен господин влезе в стаята.

— Бих си позволил да запитам — поклони се той — дали синьора Муратори е включена в сънопровода.