Читать «Завещанието на инката» онлайн - страница 12
Карл Май
Ето че Антонио Перильо подигравателно се обади:
— Сеньор, изглежда, имате много обширни познания в тази област. Излизали ли сте някога извън пределите на града?
— Да, понякога.
— Ами докъде сте стигали?
— На север до Боливия, а оттам до Перу. Бил съм и в Гран Чако.
— При дивите индианци?
— Да.
— И индианците не ви ли излапаха, тъй както ягуарът излапва някое водно свинче?
— Сеньор, или не съм бил достатъчно угоен за техния вкус, или пък не са имали достатъчно смелост да се захващат с мен. Вероятно втората причина е изиграла някаква роля, понеже никога през целия си живот не съм се оставял тъй лесно да бъда излапан. И дори сега, когато остарях, в десницата ми има достатъчно сила, за да цапардосам по бъбривата уста всеки, който се опита да ми се подиграва. Запомнете го, сеньор!
— Само не се пали толкова, старче! Не съм имал такова намерение — каза Перильо помирително, тъй като сцената, разиграла се в „Кафе дьо Пари“, го бе направила предпазлив. — Исках само да кажа, че не смятам ягуара за опасен.
— Опасен е за всеки човек, само за едного не е!
— Кой е той?
— Можете да се сетите. Всички са чували за него, а името му доказва онова, което твърдя.
— Тогава имате предвид Татко Ягуар?
— Да.
— Вярно, за него разправят, че нападал и най-дивия ягуар с голи ръце, но не го вярвам.
— А аз вярвам, защото съм го виждал със собствените си очи.
— Значи сте го срещали в Гран Чако?
— Не съм го срещнал, а заедно отидохме дотам. Той ни е предводител, а аз и до ден-днешен съм от неговите хора.
Едва старият изрече тези думи, и наоколо се разнесоха силни възгласи на учудване и удивление. Хората наскачаха, за да се приближат до неговата маса и да му стиснат ръката. Понечиха да съберат няколко маси, където да насядат всички заедно с него, за да им разкаже нещо за този прочут мъж, чието име и подвизи бяха предмет за разговор на всички. Обаче старият ги спря с думите:
— Татко Ягуар не обича да говорим за него. Направо ни е забранил и вие, сеньори, не бива да ми се сърдите за моя отказ.
— А как изглежда всъщност той? — осведоми се Перильо.
— Както всеки друг човек.
— На каква възраст е?
— Може би на петдесет години.
— Местен жител ли е?
— Сеньор, никога не съм виждал неговия акт за раждане.
— А не може ли да научим с какво се занимава всъщност? Ту казват, че бил йербатеро, ту златотърсач, или пък го наричат сен-дадор, водач на керваните през Андите. Дори вече чух, че бил и привърженик на някаква политическа партия и предоставял пушката си в услуга ту на този, ту на онзи бунтар.
Йербатеросите са събирачи на чай, които се скитат из девствените гори, за да търсят известния парагвайски чай. Животът им е изложен многократно на различни опасности. Сендадор означава следотърсач, следователно има абсолютно същото значение като американската дума скаут. Старият отговори: