Читать «Шамах» онлайн - страница 6
Карл Май
— Ето, погледнете! — извика накрая и сне чалмата от главата. — Нека маскарата излезе напред, та да поискам наказанието му!
Един напълно лишен от коса череп, с лазурен цвят! При това мисълта, че мъжът бе нахлупил не новия фес, а точно боядисаната стара чалма! Не беше необходимо да се добавя останалото зрелище и безпомощното в гнева поведение, за да си умре човек от смях. Жена ми първа прихна. Беше й невъзможно да се овладее. Негърът я последва, после Хабакек, след това аз и накрая дори Мустафа Бустани. Породи се гръмък кикот, но това има странния ефект, че мъжът от Карим не се разгневи повече, а замлъкна смутено — вероятно от съзнание за своята комичност.
Само един не се смееше — хлапакът. По лицето му не трепваше мускул. Той пристъпи към него и каза високо и сериозно:
— Аз бях, аз!
— Ти? — попита мъжът удивено. — Как може едно дете да се осмели да поругае оголената глава на един мюсюлманин?
— Ами че не я оголвай! Аз го сторих за отмъщение, защото се казвам Тхар, така да знаеш.
— Тхар? — попита другият неразбиращо.
— Да, Тхар! Не каза ли самият, че правоверният може да оголва главата си само пред бръснаря? А ти я показа и тук на нас. Ей затова те наказах, като изсипах синята мъст в снетото покривало на кратуната ти.
— Нима е възможно подобно нещо? — запита удивено синьоглавият. — Това хлапе говори, че аз трябвало да бъда наказан, не той. Какво ще каже бащата за тоя мискинлък?
Въпросът беше отправен към Мустафа Бустани, ала преди този да съумее да отговори, го стори момчурлякът:
— Ако се нуждаеш от баща, иди доведи твоя. Моя аз не го заемам. Аз съм Гедеон, героят от племето на Манасий. Остани със здраве!
Кимна му с достойнство, излезе с горди крачки от дюкяна, качи се с цялото бойно снаряжение на стоящото вън чуждо магаре и се отдалечи в тръс. Знае се, че ориенталските момчета от най-ранна възраст гледат на магарешкия гръб като на най-добрата площадка за игра. Рядко се намира някое, което не притежава куража да язди.
Мъжът от Карим сега наистина не знаеше какво да мисли. Той зяпаше подир хлапето, без дума да каже.