Читать «Шамах» онлайн - страница 5

В този момент ни обезпокои купувачът, местен жител от Аин Карим. Беше си сложил отново старата чалма и сега показа избраната нова вещ — фес с шарена кърпа за тюрбана. Искаше да знае цената. В ориента дори един такъв незначителен пазарлък никога не става бързо, но този път Мустафа Бустани отстъпи само за да се освободи от мъжа, толкова бързо и толкова много, че купувачът незабавно плати и се отдалечи.

Но в резултат на това прекъсване сега разговорът вече доби живот. Мустафа Бустани използваше почти всяка възможност да се връща отново и отново на Тхар и да изказва някоя похвала. Ние не говорехме тихо и значи момчето би трябвало да го чува. То клечеше при негъра в кьошето и се бе заело с някакво преобразяване, което засега за нас оставаше в тайна. А материал за подобни маскаради в дюкяна не липсваше. В него можеше да се купи всичко, което ти дойдеше на акъла — и ново, и вехто. Когато завърши великото дело с помощта на негъра, дойде от ъгъла с бавни крачки, горд и достолепен, за да ни се представи. Беше облечен като герой, за да изпълни вероятно отново някое отмъщение. Шлемът му се състоеше от половин стомна. Гръдната броня представляваше тенекиен сенник за лампа от типа, който бива слаган пред светлината. Към голите прасци беше привързал чифт огромни стари рицарски шпори, произхождащи от времето на кръстоносните походи. В едно въже, играещо ролята на колан, бяха пъхнати най-страховитите оръжия, които човек може да си представи, а именно три ножа, две ножици, два тирбушона и четири щипки за сечене на свещи — всичките равномерно натъкмени около тялото. Освен това си беше провесил един капан за мишки, лък и колчан със стрели. Останалото въоръжение, което носеше в ръце, се състоеше от сърп, ножница за сабя и цев от кремъклийка. Съответстващото бойно изрисуване се проявяваше, наистина, само в две бои, но оказваше разчетеното въздействие. Дясната ръка и левият крак бяха вапсани в зелено, а лявата ръка и десният крак — в синьо. Сини бяха също двете бузи и областта на мустака. Брадичката пък беше тревистозелена. Човек просто нямаше как да остане сериозен. Разсмяхме се и Мустафа Бустани се засмя заедно с нас.

— Кой си ти всъщност? — попита той въоръжения.

— Аз съм Гедеон, героят — отговори онзи със свиреп тон и раздрънка оръжия.

— Той взема своите герои от Стария завет — поясни бащата. И обръщайки се към сина, продължи: — Какво си наумил днес в ролята на Гедеон?

— Да избия жреците на Ваал й да унищожа мадиамците.

Ново, по-силно дрънкане! За съжаление не можахме да узнаем повече подробности за тези дръзки намерения, защото бяхме прекъснати от мъжа от Аин Карим. Точно в този миг той дотърча в дюкяна, и то във възбуда, която може да е резултат само на върховен гняв. Заговори така бързо и възмутено, че отначало нищо не разбрахме. Различихме само думите фес… чалма… берберин… глава… синьо… сапун… вода… срам и позор! Помолихме да се успокои и да разправи по-бавно. Той го стори и ето как узнахме, че от нас отишъл при берберина, за да си оправи — както винаги, когато идвал в града — главата и брадата. Защото чистотата на главата е предписана от Пророка. Но когато си оголил главата, което всъщност трябва да се прави само пред берберина и пред никой друг, всички присъстващи заревали от смях. Главата на неговата старост вече не била бяла както винаги, а синя като небето. И се установило, че синьото произхожда от чалмата, която той тук свалил и някой тайно сипал в нея боята. Берберинът опитал да му измие главата, ама от това работата само се влошила, понеже небесната синева се разтворила от водата и проникнала по-дълбоко в черепа и се захванала по-трайно. Аллах да се смили!