Читать «Шамах» онлайн - страница 16

Тук добрият Мустафа Бустани вече не можа да се овладее. Гневът му избухна.

— Какво ще рисуваш утре, ще видим — навика я той. — Марш! Да те няма! Вкъщи!

Страхът я удари в крайниците. Изтърва фенера и той угасна. После се понесе с най-голямата бързина, с която можеха да я носят нозете. Но този ефект от гнева на търговеца веднага възвърна неговото самообладание и той ни се извини:

— Простете! Гневът никога не постъпва напразно. Позволете да ви съпроводя!

Разбрахме го много добре. Отведе ни до портата, през която бяхме дошли. Тя още стоеше отворена. Той каза:

— Пътуването си остава за утре сутринта. Ще мина да ви взема в седем часа по европейско време. Дали ще взема момчето, още не знам.

— Ще го накажеш ли? — попита жена ми, която също беше обикнала хлапето.

— Кой в случая заслужава наказание, ще помисля — отговори той с необичайно сериозен тон. — Имам чувството, че с вашето идване ме озари светлина. От днешния предобед сякаш имам други очи и уши. Как стана така, че вие поехте без всяка видима причина по същия път към височината на Елеонския хълм, който хващам аз всеки ден? И точно по същото време?

— Случайно! — подхвърлих аз несериозно.

— Казваш го, без сам да си вярваш! Много добре знам, че считаш думата случайност за измъкване от затруднено положение. Но това сега е страничен въпрос. Главното тази вечер е моят син. Трябва да размисля. Трябва да остана сам. И… на вас двамата мога да кажа, без да се смущавам… трябва да се моля! Спохожда ме мисълта, че с душата на моето дете аз се намирам на грешен път. Единствено Аллах познава скритите дълбини на нашата вътрешност. Той ще ми покаже кое е право и кое криво. Моля да не се тревожите за момчето! То няма да получи наказание, което не заслужава. Лека нощ!

— Лека нощ! — пожелахме и ние, подадохме му ръка и си тръгнахме, любопитни как ли ще се развият утре нещата.

2. Опрощението

Към Хеброн!

Какви спомени са свързани с този прочут царски и левитски град! Казват, че той бил най-старият от градовете на Обетованата земя. Според Библията, Числа, 13; 22 той съществува още три хиляди години преди рождението на Христа. Според преданието от Средновековието в негова близост се намира мястото, където Бог е създал Адам. По-рано той се е казвал Кириатх Арнва, където са живели приказните исполини, а по-късно става столица на хетите и там владеят техните князе. След покоряването на Ханаан от децата на Израел той се пада на семейството на Халев. По-късно цар Давид прекарва тук първите седем години на своето управление. При неговите порти Авенир бива убит от Иоав, а мъжете, умъртвили Исвостей, сина на Сауя, са обесени тук по заповед на Давид. От Хеброн тръгва бунтът на Авесалом срещу неговия баща. По време на Вавилонския плен градът пада в ръцете на едомитите, които обаче биват прогонени от Юда Макавей. Римляните го разрушават и продават жителите му в робство. Кръстоносците превръщат Хеброн в метрополия, която винаги е била свещена и за мохамеданите като седалище на патриарси. Още Авраам живее тук и походът на Яков към Египет започва от Хеброн.