Читать «Олд Шуърхенд I» онлайн - страница 24
Карл Май
— Ще се съгласите, мешърс, че винаги е добре човек да знае, доколко може да разчита на онези, с които язди заедно. Мистър Чарли се присъедини към нас и вероятно няма да се разделим с него тъй скоро. Възможно е всеки миг да се натъкнем на команчи и да бъдем принудени да грабнем пушките. Не мислите ли, че няма да е зле да поискаме от него да ни покаже няколко пробни изстрела?
— Да, да, нека стреля! Нека ни покаже какво може! — чуха се одобрителни възгласи. Само Джош Холи мълчеше.
— Нали чу, сър? — продължи Паркър, обръщайки се вече към мен. — Надявам се, няма да откажеш да ни дадеш доказателство за умението си да стреляш.
— Не — отвърнах аз. — Но поставям условието да не бъда подлаган на изпит само аз.
— Ами че кой още?
— Разбира се, ти.
— Аз ли? — попита той провлачено.
— Ти, а и останалите джентълмени, както се разбира от само себе си.
— От само себе си ли се разбира? Не ми е съвсем ясно от къде на къде се разбира от само себе си. Вероятно не можеш да стреляш по-добре от мен на времето, когато се срещнах с Олд Уобъл. Още вчера, докато бяхме в лагера, имах голямото желание да видя няколко твои изстрела, но не ми се искаше да те излагам пред войниците. Сега сме сами и няма да има други очевидци, които с удоволствие биха се посмели.
— Well! По каква цел ще стреляме?
— Ей там на около сто и петдесет крачки растат кактуси. По тях има плодове. Иска ми се да разбера, дали оттук ще улучиш някоя от тези кактусови „ябълки“.
— А ти можеш ли, мистър Паркър?
— Мътните го взели! Що за въпрос! Да не би да се съмняваш?
— Безразлично е дали се съмнявам, или не.
— Охо! Не си уестман, иначе би трябвало да знаеш, че подобни съмнения са истинска обида.
Разбира се, цялата работа ми доставяше удоволствие. Олд Шетърхенд трябваше да покаже, че умее да стреля! Отговорих му усмихнато и спокойно.
— Тогава, изглежда, и ти не си уестман.
— Аз ли не съм уестман? All devils! Сам Паркър не бил уестман! Откъде пък ти хрумна тази идея?
— Ами защото, изглежда, и ти не знаеш, че подобни съмнения са обидни. Иначе нима ще искаш да ме подлагаш на такава проверка?
— Pshaw! Но това е съвсем друго нещо. Ти се мотаеш тук наоколо с твоята кранта, за да търсиш старини, а ние сме уестмани.
— Все още не знам дали действително сте такива. Изисквате от мен да докажа дали умея да стрелям, понеже не ме познавате. А аз ви познавам също тъй малко, както и вие мен, следователно имам абсолютно същото право да разбера, доколко можете да си служите с вашите пушки. Добре, ще стрелям, но само ако и вие ми покажете, какво сте научили.
Известно време той не свали учудения си поглед от мен, а после избухна в смях, към който гръмогласно се присъединиха и останалите. След това извика.
— Какво сме научили! Знаменито! Нали, мешърс? Сам Паркър трябва да покаже какво е научил! Досега не му се е случвало подобно нещо, никога през целия му живот!
— Ами! — възразих аз. — Та нали вчера сам разказваше, че преди години е трябвало да бъдеш подложен на подобна проверка от Олд Уобъл, когато от трийсетина крачки навярно си могъл да улучиш църковна камбанария, но не и лешояд.