Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 15

Конгресът стана прав. Във въодушевлението си някои от участниците му се покачиха на масата. Професор Търнбул от Глазгоу насмалко не получи удар. Доктор Чиконя от Неапол изгуби дъх от вълнение. И само лорд Гландовър запази гордото и невъзмутимо спокойствие, подходящо на ранга му. Впрочем той беше напълно убеден, че доктор Саразен се шегува любезно и не възнамерява ни най-малко да осъществи такава безумна програма.

— Ако все пак ми позволите — подзе отново ораторът, когато се въдвори малко тишина, — ако ми позволите да подскажа един план, който лесно може да се доразвие и усъвършенствува, аз предлагам следния.

Тук вече Конгресът, най-сетне поутихнал, се заслуша с набожно внимание.

— Господа, сред причините за болестите, нищетата и смъртта трябва да вземем предвид и една, на която смятам за разумно да придадем голямо значение: плачевните хигиенни условия, при които са поставени по-голяма част от хората. Те се трупат в градове, в жилища, лишени често от въздух и светлина, два основни, необходими за живота фактора. Тези струпвания на хора често се превръщат в истински огнища на зараза. Онези, които не намират там смъртта, са най-малко със засегнато здраве; производителната им сила намалява и обществото губи по този начин огромни количества труд, който би могъл да бъде приложен за по-ценни цели. Защо, господа, не опитаме най-мощното от средствата за убеждение… примера? Защо не напрегнем всички сили на въображението, за да начертаем по строго научни данни плана на един образцов град? (Да! Да! Така!) Защо след това не употребим капитала, с който разполагаме, за да изградим този град и да го покажем на света като практическо напътствие… (Да! Да! Гръм от ръкопляскания!)