Читать «Черна Индия» онлайн - страница 12

— Добре дошли, мистър Джеймс! — извика той и гласът му силно отекна под каменните сводове — Добре дошли! Макар и къщата на семейството Форд да е погребана на хиляда и петстотин стъпки под земята, това не му пречи да бъде много гостоприемно.

— Как сте, драги ми Саймън? — запита Джеймс Стар, като стискаше ръката на стопанина.

— Много добре, мистър Стар, и как би могло да бъде иначе тук, дето сме защитени от всяко лошо време? Вашите леди, които ходят лятно време да дишат въздуха в Нюхейвън и Порто-Бело, ще направят по-добре да прекарат няколко месеца в Еберфойлските галерии. Тук те няма да рискуват да хванат хрема, както по влажните улици на старата столица.

— Ами Мейдж? — запита инженерът.

— Тя е още по-здрава от мене, ако това е възможно! — отговори Саймън Форд. — И се радва на случая, че ще може да ви нагости. Смятам, че тя ще надмине себе си в старанието си да ви посрещне както трябва.

— Ще видим, Саймън, ще видим.

Саймън Форд и Хари въведоха Джеймс Стар в една голяма стая, осветена от няколко лампи, една от които беше окачена на боядисаните тавански греди. Масата, покрита с ярко бродирана покривка, очакваше гости. Край нея имаше четири обшити с кожа столове.

— Здравейте, Мейдж! — каза инженерът.

— Здравейте, мистър Джеймс! — отговори шотландката, като стана от мястото си и тръгна към госта.

— Много ми е драго да ви видя, Мейдж.

— Вярвам ви, мистър Джеймс. Винаги е приятно да видиш тези, към които си бил така добър.

— Супата е готова, жено — каза Саймън Форд, — и не бива да ни караш да чакаме нито мен, нито мистър Джеймс.

Като приближиха до масата, инженерът се обърна към домакина:

— Една минутка, Саймън. Искате ли да ям с охота?

— Това ще бъде за нас най-голяма чест — отговори Саймън Форд.

— Затова ще ми е нужно спокойствие надуха — искам да ви задам два въпроса.

— Говорете, мистър Джеймс.

— Писахте ми, че ще ми съобщите нещо много интересно.

— Наистина, извънредно много интересно.

— За вас?

— За вас и за мен, мистър Джеймс. Но ще ви разкажа всичко едва след като обядваме, и то на самото място. Иначе няма да ми повярвате.

— Саймън — продума инженерът, — погледнете ме хубавичко… така. Интересно съобщение? Да?… Добре, няма да ви питам повече — добави той, сякаш прочете в очите на стария надзирател отговора, за който се надяваше.

— Ами вторият въпрос? — запита надзирателят.

— Не бихте ли могли да ми кажете, Саймън, кой е могъл да напише тези редове? — запита пак инженерът, като показа полученото вчера анонимно писмо.

Саймън Форд взе писмото, много внимателно го прочете, след това го показа на сина си.

— Ти познаваш ли този почерк? — запита той.

— Не, татко — отговори Хари.

— И върху плика на това писмо имаше печата на Еберфойлската пощенска станция? — запита Саймън Форд инженера.

— Да, както и върху плика на вашето писмо — отговори Джеймс.

— Какво мислиш за това, Хари? — запита Саймън Форд с тревога.

— Аз мисля, татко — отговори Хари, — че някой е искал да попречи на мистър Стар да се яви на определената среща.