Читать «Пътешествие около света за 80 дни» онлайн - страница 5

И най-елементарното благоразумие не позволяваше да се каже, че експанзивният характер на това момче ще си пасне с този на Филиас Фог. Можеше ли Паспарту да бъде този изрядно точен прислужник, който беше нужен на неговия господар? Времето щеше да покаже. Както вече знаем, след безпътната младост сега той се стремеше към покой. След като бе чул да хвалят английската подреденост и пословичната студенина на джентълмените, той дойде да търси щастието си в Англия. Но досега късметът не му се бе усмихнал. Не бе успял да се установи никъде. Бе сменил десет къщи. Всичките им обитатели бяха странни, непостоянни търсачи на приключения, които постоянно сменят местожителството си, а това не допадаше на Паспарту. Последният му господар, младият лорд Лонгсфери, член на Парламента, често се прибираше в дома си на гърба на някой полицай след прекарана нощ в заведенията на „Хей Маркет“. Тъй като Паспарту желаеше най-вече да уважава своя господар, той си позволи няколко почтителни забележки, но те не бяха приети добре и напусна. Междувременно той разбра, че Филиас Фог търси прислужник. Поразпита за този джентълмен. Човек, чието съществувание беше толкова подредено, човек, който никога не нощува извън дома си, който не пътува, който не отсъства нито ден дори, можеше единствено да му хареса. Той се представи и бе приет при обстоятелствата, които вече са ни известни.

Точно в единадесет и половина Паспарту се озова сам в къщата на „Савил роу“. Той веднага започна да я разглежда. Обходи я от избата до тавана. Тази чиста, подредена, строга пуританска къща, добре организирана, що се отнася до обслужването, му хареса. Тя му заприлича на красива черупка на охлюв, на една осветена и отоплена с газ черупка, тъй като светилният газ там бе достатъчен за всички нужди от светлина и топлина. Паспарту без проблем откри на втория етаж стаята, предназначена за него. Допадна му. Електрически звънци и акустични тръби я свързваха с апартаментите от приземния и първия етаж. Часовникът върху камината вървеше точно с часовника от спалнята на Филиас Фог и двата механизма удряха в един и същи момент, в една и съща секунда.

„Харесва ми, харесва ми!“ — каза си Паспарту.

Той забеляза също, че в стаята му, над часовника, виси бележка. Това беше програмата за всекидневната работа. Той четеше всички подробности от обслужването. Чаят и препечените филийки — в осем и двадесет и три, водата за бръснене — в девет часа и тридесет и седем минути, прическата — в десет без двадесет, и т.н. — от осем часа сутринта, постоянен час, в който става Филиас Фог, до единадесет и половина, час, в който той напуска къщата, за да отиде да обядва в Реформаторския клуб. После от единадесет и половина сутринта до полунощ, когато си лягаше подреденият джентълмен, всичко беше отбелязано, предвидено, установено. Паспарту изпита радост, докато разглеждаше тази програма и запаметяваше различните й части в съзнанието си.