Читать «Пътешествие около света за 80 дни» онлайн - страница 3

Ако да се живее при подобни условия, означава да си ексцентрик, то трябва да се съгласим, че ексцентричността има и добри страни!

Къщата на „Савил роу“ не бе пример за великолепие, но се отличаваше с внушителността си. Освен това с неизменните привички на наемателя й поддържането й не беше никак трудно. Филиас Фог обаче изискваше от единствения си прислужник изключителна точност и изрядност.

На този ден — 2 октомври — Филиас Фог бе уволнил Джеймс Форстър. Това момче се бе провинило поради факта, че беше му донесло вода за бръснене, която е осемдесет и четири градуса по Фаренхайт, вместо осемдесет и шест. Сега той чакаше заместника си, който трябваше да се яви между единадесет и единадесет и половина часа.

Филиас Фог, седнал напрегнато в креслото си, прибрал крака като войник на парад, опрял ръце на коленете, изправил тяло и вдигнал глава, наблюдаваше как се движи стрелката на стенния часовник. Това беше сложен механизъм, който показваше часовете, минутите, секундите, дните, датата и годината. Както всеки ден, точно в единадесет часа господин Фог трябваше да излезе от вкъщи и да отиде в Реформаторския клуб.

В този момент някой почука на вратата на малката стая, в която седеше Филиас Фог. Появи се уволненият Джеймс Форстър.

— Новият прислужник — каза той.

Влезе един млад мъж на около тридесет години и поздрави.

— Вие сте французин и се казвате Джон? — попита Филиас Фог.

— Жан, ако не възразявате — отговори новодошлият. — Жан Паспарту. Това е прякор, който ми остана и който оправдава вродената ми способност винаги да се спасявам от неприятностите. Мисля, че съм почтено момче, господине, но за да бъда съвсем честен, ще ви кажа, че всъщност съм имал няколко занаята. Бил съм пътуващ певец, ездач в цирк, правил съм акробатични номера върху кон като Леотар и съм танцувал на въже като Блонден. После станах учител по гимнастика, за да оползотворя таланта си, и най-накрая бях старши пожарникар в Париж. Всъщност в биографията си имам няколко забележителни пожара. Но ето че вече минаха пет години, откакто напуснах Франция, и тъй като исках да вкуся семейния живот, станах камериер в Англия. И така, тъй като останах без работа и научих, че господин Филиас Фог е най-точният и улегнал човек в Обединеното кралство, ето ме пред вас, господине, с надеждата да живея тук спокойно и да забравя прякора си Паспарту…

— Паспарту ми допада — отговори джентълменът. — Препоръчаха ви. Имам добри отзиви за вас. Известни ли са ви условията ми?

— Да, господине.

— Добре. Колко ви е часът?

— Единадесет и двадесет и две — отговори Паспарту, като измъкна от джоба си огромен сребърен часовник.

— Закъснявате — каза господин Фог.

— Простете, господине, но това не е възможно.

— Закъснявате с четири минути. Няма значение. Достатъчно е да констатираме закъснението. От този момент нататък — единадесет часа и двадесет и девет минути сутринта, сряда, 2 октомври 1872 година, вие сте на служба при мен.

Като каза това, Филиас Фог стана, взе шапката си с лявата ръка, сложи си я на главата автоматично и излезе, без да каже и дума повече.