Читать «Пътешествие около света за 80 дни» онлайн - страница 119

— Очевидно е — отговори Готие Ралф. — Утре трябва само да представим чека на господин Фог при братя Баринг.

В този момент часовникът в салона удари осем и четиридесет.

— Още пет минути — каза Андрю Стюарт.

Петимата колеги се спогледаха. Сърцата им забиха учестено, защото дори и за добри играчи залогът беше голям! Но те се държаха невъзмутимо и по предложение на Самюел Фалентен седнаха на една игрална маса.

— Няма да си дам моята част от четири хиляди лири в облога — каза Андрю Стюарт, сядайки, — все пак ще получа три хиляди деветстотин деветдесет и девет.

В този момент стрелките сочеха осем часа и четиридесет и две минути.

Играчите бяха взели картите, но всяка минута поглеждаха часовника. Колкото и да бяха сигурни, никога минутите не им се бяха стрували толкова дълги!

— Осем и четиридесет и три — каза Томас Фланаган, като разсече картите, които му подаде Готие Ралф.

После за миг настана мълчание. В големия салон на клуба беше спокойно. Но навън се чуваше врявата на тълпата, а понякога и силни крясъци. Махалото на часовника отброяваше секундите с абсолютна точност. Всеки играч можеше лесно да отброява секундите.

— Осем и четиридесет и четири! — каза Джон Съливан, като гласът му издаваше неволно вълнение.

След по-малко от минута облогът щеше да е спечелен. Андрю Стюарт и колегите му вече не играеха. Бяха оставили картите! Брояха секундите!

На четиридесетата секунда — нищо. На петдесетата секунда — пак нищо!

На петдесет и петата навън сякаш отекна гръм, чуха се ръкопляскания, викове „Ура“ и дори проклятия, които отекваха продължително.

Играчите станаха.

На петдесет и седмата секунда вратата на салона се отвори и преди махалото да е отброило шестдесетата секунда, Филиас Фог се появи, следван от въодушевена тълпа, и каза със спокоен глас:

— Ето ме, господа.

Глава 37. Филиас Фог не спечели нищо друго от това околосветско пътуване освен своето щастие

Да! Самият Филиас Фог.

Спомняме си, че в осем и пет вечерта, около двадесет и пет минути след пристигането на пътниците в Лондон, Паспарту бе натоварен от господаря си да предупреди преподобния Самуел Уилсон за сватбата, която щеше да се състои на следващия ден.

Паспарту тръгна очарован. Той бързо отиде в жилището на преподобния Самуел Уилсон, който още не се беше прибрал. Естествено, Паспарту изчака. Всъщност чака поне цели двадесет минути.

Накратко, беше осем и тридесет и пет, когато той излезе от къщата на преподобния. Но в какво състояние! С разчорлени коси, без шапка, той бягаше и бягаше, както никога никой не е виждал да бяга човек, блъскаше минувачите, връхлитайки като ураган по тротоарите!

След три минути той се беше върнал в къщата на „Савил роу“ и се свлече задъхано в стаята на господин Фог. Не можеше да говори.

— Какво има? — попита господин Фог.

— Господарю… — промълви Паспарту — сватбата… не може.

— Не може?

— Не може… за утре.

— Защо?

— Защото утре… е неделя!

— Понеделник — отговори господин Фог.

— Не… днес… събота.

— Събота? Не е възможно!

— Да, да, да! — извика Паспарту. — Объркали сте се с един ден! Пристигнали сме с двадесет и четири часа по-рано… но остават само десет минути!