Читать «Тайнственият остров» онлайн - страница 4

Като си помагаха един на друг, пътниците успяха да се измъкнат от мрежата. Балонът, облекчен от товара си, бе понесен от вятъра и като ранена птица, усетила за миг нов прилив на живот, изчезна в простора.

В коша имаше петима пътници и едно куче, а балонът изхвърли само четирима души на брега.

Изчезналият пътник навярно е бил подхванат от вълната, която удари мрежата и позволи на олекналия аеростат да излети за последен път, а после, след миг, да стигне сушата.

Четиримата корабокрушенци — могат да бъдат наречени така — едва стъпиха на земята и всички се загрижиха за изчезналия другар и извикаха:

— Може би се мъчи да доплува! Да го спасим! Да го спасим!

Глава II

Епизод из освободителната война. Инженер Сайръс Смит. Джедеон Спилет. Негърът Наб. Морякът Пенкроф. Младият Хърбърт. Неочаквано предложение. Среща в десет часа вечерта. Бягство сред бурята

Хората, които ураганът изхвърли на брега, не бяха нито професионални летци, нито любители на въздушните пътешествия. Те бяха военнопленници и тяхната решителност ги подтикна да избягат при изключителни обстоятелства. Хиляди пъти те бяха обречени на гибел! Хиляди пъти скъсаният им балон би трябвало да ги сгромоляса в пропастта! Но небето им беше отредило странна съдба и на 24 март, след като избягаха от Ричмънд, обсаден от войските на генерал Улис Грант, те се намираха на седем хиляди мили от тоя град, столица на щата Вирджиния, главната крепост на южняците през страшната война за унищожаване на робството. Въздушното им пътешествие трая пет дни.

Ето прочее любопитните обстоятелства, при които избягаха пленниците — бягство, което завърши с известната вече злополука.

Същата година през месец февруари 1865 година при един от упоритите, но безплодни опити на капитан Грант да превземе Ричмънд няколко негови офицери попаднаха в ръцете на врага и бяха интернирани в града. Един от най-известните пленени офицери беше от генералния щаб на Грант и се наричаше Сайръс Смит.

Сайръс Смит, родом от Масачузетс, беше инженер, рядък учен. През войната правителството на Щатите му беше поверило управлението на железниците, които имаха много голямо стратегическо значение. Той беше истински северноамериканец, сух, кокалест, слаб, около четиридесет и пет годишен. Истински човек на делото, а същевременно и човек на мисълта, той действаше без никакви усилия под влияние на оная огромна жизнена сила и на твърдата упоритост, които презират всяка опасност. Много образован, опитен и „досетлив“, както казват френските войници, той имаше чуден характер, защото се владееше при най-опасните случаи и съчетаваше до съвършенство трите условия, които, събрани в едно, определят човешката сила: жив ум и тяло, буйни желания и силна воля. И негов девиз можеше да бъде девизът на Гийом д’Оранж през XVII столетие: „Нямам нужда от надежда, за да се реша, нито от сполука, за да постоянствам.“

Сайръс Смит беше същевременно и олицетворение на храбростта. Той беше участвал във всички сражения през войната за унищожаване на робството. Постъпил на служба в редовете на илинойските доброволци под предводителството на Улис Грант, той бе взел участие в битките при Питсбърг — Лендинг, в обсадата на Горит, при Черна река, при Чатануга, Уайлдърнъс, на Потомак — навсякъде храбър, достоен войник на генерала, който казваше: „Никога не броя мъртвите си!“ Сайръс Смит хиляди пъти трябваше да мине в числото на тия, които страшният генерал Грант не броеше, но в сраженията, където не се пазеше много-много, щастието винаги беше на негова страна, докато най-после го раниха и плениха на бойното поле при Ричмънд.