Читать «Тайнственият остров» онлайн

Жул Верн

Тайнственият остров

Първа част

Злополука във въздуха

Глава I

Ураганът през 1865 година. Викове във въздуха. Балон, отнесен от вихъра. Скъсаната риза. Наоколо само море. Петима пътници. Какво става в коша. Бряг на хоризонта. Развръзката

— Качваме ли се?

— Не! Напротив! Слизаме!

— По-лошо, господин Сайръс! Падаме!

— За бога! Хвърляйте баласт!

— Изхвърлих и последната торба!

— Под нас е море!

— Най-много на петстотин стъпки!

Мощен глас процепи въздуха и гръмнаха следните думи:

— Долу всички тежести!… Всички!… И бог да ни е на помощ!

Ето думите, които екнаха над безкрайната водна пустиня Тихия океан към четири часа следобед на 23 март 1865 година.

Никой навярно не е забравил страшния североизточен вятър, който се изви същата година сред равноденствието и през който барометърът спадна на седемстотин и десет милиметра. Непрестанен ураган, който трая от 18 до 26 март. Той нанесе грамадни щети в Америка, Европа и Азия над площ, широка хиляда и осемстотин мили, която се простираше косо на екватора от тридесет и петия северен до четиридесетия южен паралел! Разрушени градове, изкоренени гори, брегове, опустошени от водни планини, които се спускаха като порои — ето доказателствата за страшната сила на тоя чудовищен ураган. Той надмина по разрушения ураганите, които опустошиха така страшно Хавана и Гваделупа, единият на 25 октомври 1810 година, другият на 26 юли 1825 година.

И тъкмо когато толкова бедствия се сипеха над суша и море, друга, не по-малко страшна драма се разиграваше в развихрения въздух.

И наистина един балон, понесен като топка на вихъра, подет от кръгообразното движение на въздушния стълб, летеше в простора със скорост деветдесет мили в час, като се въртеше сам около себе си, сякаш грабнат от някакъв въздушен въртоп.

На долния обръч на балона висеше кош, в който имаше петима пътници — те едва се забелязваха сред гъстата мъгла, примесена с воден прашец, която стигаше до повърхността на океана.

Откъде идеше този аеростат, явна играчка на страшната буря? Имаше основания да се вярва, че балонът идеше от много далеч, защото навярно беше пътувал поне с две хиляди мили в денонощие!

Във всеки случай пътниците по никакъв начин не можеха да пресметнат колко път бяха изминали след тръгването си, тъй като нямаха никаква мерна единица. Те изживяваха даже и едно любопитно явление — не чувстваха силата на бурята, която ги носеше. Никаква светлинка, никакъв шум от обитавани земи, никакъв рев на океана не можеше да стигне до тях в мрачния безкрай, докато летяха в горните въздушни пластове. Само при бързото си спускане те разбраха опасностите, които ги грозяха над вълните. Но балонът, освободен от всички тежести, като бойни припаси, оръжие и храна, полетя пак нагоре на четири хиляди и петстотин стъпки височина. Пътниците, след като разбраха, че под коша се разстила море, и се убедиха, че опасността горе е по-малка, не се поколебаха да изхвърлят и най-необходимите вещи, като се стремяха да не загубят вече нито частица от подемната сила на балона, от душата на апарата им, който ги крепеше над бездната.