Читать «Несполука» онлайн - страница 4

Друг глас отвърна:

— Чакай да си взема пушката. Де да знаеш какво е.

Веднага Консула се изправи, дотърча до оградата и се прехвърли през нея. Последва го и Татар Христо, но като рече да прескочи дувара, събори един-два камъка. В същото време зад тях, като гръмотевица, екна гърмеж на пушка, след туй още един. По-лек и по-пъргав, Консула бягаше, колкото сила имаше. Татар Христо не искаше да падне сам в ръцете на чамурлийци и макар да беше по-тежък, хукна и той след Консула и за да му е по-леко, влечеше шиша по земята. Кучетата ги гониха до едно място и ги оставиха. Но Консула все бягаше. Той беше забравил за шиша икато чуваше, че нещо дрънка след него, в страха си помисли, че чамурлийци ги гонят с коне. Татар Христо пък, като гледаше, че пред него Консула бяга, мислеше, че трябва да вижда нещо опасно, и макар да беше каталясал, бягаше и той. Минаха един завой, после втори. Консула все бягаше, бягаше след него и Татар Христо, шишът дрънчеше.

В отчаянието си Консула рече да направи последно усилие да се спаси, остави пътя и удари направо въз баира. На едно място се препъна и падна. Като се обърна и мислеше, че вече го хващат, разбра, че никой не ги гони. На няколко крачки от него падна, като че прострелян от куршум, и Татар Христо. Някое време и двамата не можаха да продумат, уморени, задъхани. Пръв се съвзе Консула.

— А бе защо не каза, че си ти — започна той и се закашля. — Обади се, продумай… Ох… ох… Олеле, мале… Като дрънка шиша, аз рекох… Ох… олеле, мале… Нямаше да бягаме толкоз, продумай…

Татар Христо мълчеше. Гърдите му падаха и се подигаха, на слабата светлина на месеца лицето му лъщеше, заляно с пот. И тъй като Консула все му гълчеше, той избухна:

— Махни се, куче! Скъса ми се душата да бягам, а ти…

Той нема сила да каже нещо повече. Гърдите му пак се заподигаха и падаха.

Консула се изправи и взе да бърка из джобовете си, из пояса си, навред — търсеше нещо.

— Няма клечките — рече той. — Ами сега? Я виж да не си ги взел ти. Виж да не си ги турил в пояса си.

Татар Христо стана и тръгна да си ходи.

— Де отиваш? — завика Консула. — Виж да не си ги турил в пояса си. Де отиваш… тук стой. Клекчите ми дай, чуваш ли?

Татар Христо се обърна.

— Да се махаш! Ще те мушна с шиша и ще ти изкарам душата!

Консула беше доста далеч и каза:

— Шишът е мой. Какво!

— На ти шиша! — извика Татар Христо и шишът издрънча в краката на Консула. — И да не си ми казал още веднъж за имане, че главата ти пречуквам, хубаво да знаеш!

Той се обърна да си ходи, но се сети, че има още зъб на Консула, и му извика:

— Дебела глава съм бил, а? Ти си дебела глава, хаймана с хаймана!

Той си тръгна, донейде още се мержелееше в тъмнината, след туй се изгуби. Консула стана със зинали уста, готов да каже нещо, но както бъркаше из дрехите си, намери неочаквано клечките и се зарадва. Той взе търнокопа си, взе и шиша и като се боеше да не се срещне пак с Татар Христа, заобиколи отдалеч и влезе от друга страна у дома си.