Читать «Обикновен човек (Драма в четири действия)» онлайн - страница 24
Йордан Йовков
Г-ЖА ЖЕНИ
АНИЧКА. Г-жа Жени.
Г-ЖА ЖЕНИ. Аничке, бях у вас. Казаха ми, че си се преместила в предишната си квартира. Тук ще живееш, значи? Добре. Бързала съм много.
СТРУМСКИ. Моля, моля… Нямате право…
Г-ЖА ЖЕНИ. Аничке, от Малчева той вземал пари, докато тя била здрава, докато била на работа. Щом я уволнили и останала без средства, той я напуснал!
СТРУМСКИ. Моля, моля…
Г-ЖА ЖЕНИ. И сте посмели да додете тук! Да изнудвате!
СТРУМСКИ. Никой не ме търси. Няма да си ида. Вие много си позволявате…
Г-ЖА ЖЕНИ. Ще викам!
СТРУМСКИ. Добре, ще си ида. Аз няма да ви го простя туй. Ще си поприказваме. Ще видим.
Г-ЖА ЖЕНИ. На всичко отгоре е страхливец. Подлец е и страхливец. Г-це Аничке, аз имам много неща да ви говоря, но трябва да го следя. Искам да видя къде ще отиде. Аз ще дода пак. Довиждане!
АНИЧКА. Ах, моля ви се, елате пак!
Г-ЖА ЖЕНИ. Ще дода. Довиждане!
БОРИС. Тук ли е г-ца Аничка?
ЛЮБЕН. А, г-н Борис… Г-н Борис, вий ли сте?
БОРИС. Любене… ти, какво… не ме ли познаваш? Де е г-ца Аничка?
ЛЮБЕН. Тя тук беше. Сега беше тук. Аз ей сега ще видя.
БОРИС. Какво искате?
СТРУМСКИ. Г-цата, която се пренесе тук.
БОРИС
СТРУМСКИ. Да.
БОРИС. Колко ви дължи?
СТРУМСКИ. Че тя не си е платила… за три месеца по 600 лева.
БОРИС. 1800.
СТРУМСКИ. И назаем е взела около 200 лева.
БОРИС. Значи — 2000. Заповядайте.
СТРУМСКИ. Благодаря. Разписка после ще ви дам.
БОРИС. Няма нужда, аз ви познавам. Вий сте Струмски.
СТРУМСКИ. Какъв Струмски… Не съм Струмски аз. Аз ще дам разписката на г-цата.
АНИЧКА. Борьо!
БОРИС. Аничке!
АНИЧКА