Читать «Събуждане за мъртвеца» онлайн - страница 82

Кабинетът на Фенън във Форин Офис се оказа неподходящ за целта и затова той се съгласи да продължим разговора си в парка Сейнт Джеймс, като се възползувахме от хубавото време.

Впоследствие се установи, че в този ден сме били разпознати и наблюдавани от агент на източногерманското разузнаване, с когото бях работил по време на войната. Не е известно дали Фенън се е намирал под някакво наблюдение или присъствието на този агент в парка е било случайно.

На 3 януари вечерта полицията от Съри докладва, че Фенън се е самоубил. В писмо, написано на машина и подписано от Фенън, което гой бе оставил, се казваше, че е бил подлаган на тормоз от властите по сигурността.

Но следните факти, които се установиха по време на разследването, внушиха съмнение за друго развитие на нещата:

1. В 7.55 вечерта, в деня на самоубийството си, Фенън се обажда на телефонната централа в Уолистън и ги помолва да го събудят в 8.30 на следната сутрин.

2. Фенън си приготвя чаша какао непосредствено преди смъртта си, но не я изпива.

3. Предположението е, че се е застрелял в коридора, в основата на стълбището. Писмото е било до тялото.

4. Изглежда несъстоятелно да напише последното си писмо на машина, тъй като самият той рядко е печатал, а още по-забележителен е фактът, че слиза на долния етаж, за да се застреля.

5. В деня на смъртта си той пуска писмо, в което настоятелно ме кани да обядвам с него в Марлоу на следващия ден.

6. По-късно се оказва, че Фенън е помолил за еднодневен отпуск за сряда, 4 януари. Това обаче не го споменава пред жена си.

7. Установява се също така, че последното му писмо е написано на собствената му машина, като освен това то съдържа известни особености, сходни с тези на анонимното писмо. Лабораторният анализ потвърди, че макар двете писма да не са дело на един и същ човек, то те са писани на една и съща машина.

Мисис Фенън, която е на театър вечерта, когато съпругът й загива, бе помолена да даде обяснение за обаждането от централата в 8.30 и тя направи опит да ме заблуди, като заяви, че сама го е поръчала. От централата потвърдиха недвусмислено, че това не е така. Мисис Фенън твърдеше, че съпругът й се чувствувал изнервен и потиснат след разговора с мен, което потвърждаваше твърденията от писмото.

В следобеда на 4 януари, след като се бях разделил вече с мисис Фенън, се върнах у дома си в Кенсингтън. Тъй като забелязах някого в очертанията на прозореца, позвъних на вратата. Отвори ми някакъв мъж, който впоследствие беше идентифициран като агент на източногерманското разузнаване. Той ме покани да вляза, но аз отказах и се върнах при колата си, като едновременно отбелязах номерата на паркираните наоколо коли.